С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
– Мокра ли е пещерата?
– Не!…
– Има ли кал?
– Не!
– Можем ли да се изгубим?
– Не!
Ок… Влизамееее аз, Хриси и Иво. Подготвили сме 3 големи пълни прониквачки, нарамваме ги и газ. Бързо се ориентираме – червено въже за слизане, бяло за качване… за първи път виждам двупосочно екипирана пещера. Отвеси, меандри, изчакване за разминаваме с излизащи, още отвеси, още меандри, „Тук не ми харесва“, огромна зала, много камъни, малко лепкава кал, много хлъзгава кал, много светлоотразителни маркери иии лагер!
Още →
Намирам се на минус 200 метра под земната повърхност. Стъпила съм на малка площадка по средата на един 140-метров кладенец. Не мога да се върна нагоре, откъдето съм дошла, защото въжето, по което съм се спуснала, вече е издърпано. Не мога да продължа надолу, защото въжето, което е предвидено за спускане рязко намаля и не стига. Площадката, на която съм стъпила, е точно толкова голяма, колкото да побере седем души. И о, какъв късмет! С мен има още шестима – не повече. Над нас се вижда само мрак. Под нас се вижда само тъмнина. Около нас се разнася мирис на страх и урина…
Как се озовахме там? Много лесно!
Още →
Много съм слушала за възхитителните гледки, за незабравимото спане под връх Вихрен, за мраморната пещера, носеща потенциал за хилядарка 😉
Още →
Беше 27 юни. Намирах се на първи ред в 23 аудитория в южното крило на Софийски университет. Оставаха 5 минути до предаване на изпитните листове. Струваше ми се преди цяла вечност щом посегнах да спра алармата в 4 на следващата сутрин. Десет минути по-късно Данчето ми звънна, че скоро ще пристигнат пред нас. Отворих входната врата и спрях. “Я по-добре да си взема ПВЦ-то.” Така, следващото Хърватско приключение започна.
Още →
От години слушам за Чвръсница, планина висока над 2200 метра в Босна и Херцеговина. Карст който още не е проучен. Осеяно с входове на вертикални пещери. След няколко неходения дойде време да отидем. Местният пещерен клуб – Спелео дружество “Миятови Двори” от Томиславград организират експедиция там. Решаваме да се закачим към тях. Тъкмо да се омешаме.
Още →
Ще започна с това, че на мен не ми се ходеше особено. Те готините неща често ми се случват така случайно. Тамън приключих с университета и се видях с Борислава, която сподели, че била организирала експедицията с цел картиране на „Червата на кита“, или както тя го описа: „едно кално миазмо в края на Северната тангента“. Тия „черва“ ги била картирала не както трябва още по нова година, когато бяха открити, и оттогава Боби се върти на сън, че трябва да иде да се отсрами, та беше планирала да слезне с Анна-Мария и Билянка. И дори не ми беше казала, че има такива намерения. Та след като изразих огорчението си от това безочливо пренебрежение, Боби взе, че даже ме покани да ида с тях. Не за друго, ама Билянка нямала възможност, видиш ли. Добре де, бях се впечатлила от това, че не съм била имана предвид, ама чак и да ме кани да идвам… Не очаквах тоя развой на събитията за първата седмица от лятната ми ваканция, ама докато успея да откажа, вече беше четвъртък, беше ми заръчано да купя газови бутилки и даже бях шофьорът на групата. Еми, ше ходя, кво ше правя…
Още →
Всичко започна с изречението „Дали не е лошо да си направим опреснителен курс по първа помощ? “ и наивното ми „Аз това мога да го организирам. “
Още →
Въпросите около скалните рисунки в с. Заселе все още търсят своите отговори
Повече от десетилетие Пещерен клуб „Под Ръбъ“, базиран в с. Церово, проучва най-дългата пещера в България – Колкина дупка (24 250 м дължина и 561 м дълбочина). Към 2025 г. структурата на Колкина дупка, след достигането на последния лагер „Мартенски сняг“ (ок. 4 км и 545), вече сериозно затруднява проучванията отвъд познатото. Поради тази причина в началото на февруари 2025 г. група от клуба в състав Павлин Димитров (Папи), Алекси Минев, Анна-Мария Стоянова, Симеон Ненков, Стефан Божанов осъществява теренни проучвания в района на с. Заселе с цел да локализира изхода на пещерата. По време на обходите Павлин Димитров забелязва върху масива на скалния венец няколко петроглифа, които привличат вниманието му. Дългогодишният му опит със спелеологията и спелеовандализма го насочва към хипотезата, че те не са дело на съвременна човешка активност.
Още →