Интервю #10 – Фабио Болини, Италия

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.

Започнах да се занимавам със спелеология, когато бях тийнейджър. Близо до къщата ми имаше малка пещера. Това беше първата ми среща със спелеологията. 

Няколко години по-късно започнах да излизам извън границите на ”моята територия” и да проучвам други райони в близост. Последва експедиция в Крубер – Вороня. Участвам и следя няколко проекта в дълбоки пещери. Главно се интересувам от стратегическата част  и  организацията на биваци в дълбочина, но и други неща свързани с изследването на пещери. 

Какво ви накара да започнете да изследват пещери и защо още го правите? 

Историята е много интересна. Когато бях на 10, родителите ми ме заведоха на посещение в много известната туристическа пещера Фараси (Италия).  След посещението ни, на прибиране към колата, видяхме пещерняци, които се връщаха от проучване. Бяха много мръсни и кални! Това беше образът, който се запечата в съзнанието ми. Също така, това беше моментът, в който реших, че искам да живея живота си по този начин. 

Сега съм на 48 и от онзи момент никога не съм спирал. 

Към кой клуб или организация принадлежите? 

В миналото съм бил част от различни клубове и групи, но между членовете често започват спорове и караници, затова реших, че за един дълъг период няма да бъда част от клубове. 

Всъщност, жена ми и аз сме част от сравнително нов екип, сформиран едва преди няколко години. Екипът (Gruppo speleologico Tivano) е в Северна Италия. С тях работим по малка част от нашите проекти. Останалите ни проекти са в различни части на Италия. Работя по различните проекти с много и различни хора, които са от различни клубове и организации. Всеки, който иска да участва и да спомага е добре дошъл! Обичам да включвам всеки, който иска да помогне. 

Наскоро поканих хора от Испания, Русия и Унгария. 

Може ли да ни кажете повече за любимата си пещера и как решихте да вложите енергията си там? 

Може ли да ни кажете повече за любимата си пещера или район и как решихте да вложите енергията си там? 

Любимият ми район в Италия е Тоскана. В младостта си изследвах тези части…

Коя е най-запомнящата се експедиция и защо? 

Най-впечатляващата експедиция, на която съм бил беше в Крубер – Вороня през 2015 г. Беше невероятно преживяване. Стигнах до дъното и научих много от руския спелео подход. 

Имате ли планове за бъдещи проекти?

Следващият ми проект ще бъде през Август 2021 в Абхазия – търсене на нови пещери. 

Как подхождате към привличането на бъдещи пещерняци по отношение на подготовка и курсове? 

През последните няколко години разработих специален метод, главно за пещерняци с опит, които искат да усъвършенстват някои аспекти от организацията, дълги прониквания, психологическата нагласа и някои малки трикове. Понякога само от няколко прониквания и изследвания заедно, човекът който ме следва покачва нивото си на компетентност. 

Ако имате опит с инциденти в пещери какво бихте споделили с другите спелеолози, така че и те да почерпят от вашия опит? 

Преди 5 години имах много лоша ситуация в W Le Donne и не бях единственият, който го изживя. Бях на дълбочина от 1000м, когато започнах да се чувствам зле. Имах температура, която се покачваше и реших да изляза. Когато бях на -400м, вече бях много зле. На тази дълбочина имаше малка палатка, в много лошо състояние. Опитах се да поспя малко, но беше много мокро и реших да продължа към изхода. Температурата ми се покачваше до опасни нива. С много мъка и болка, някак си стигнах до изхода. Имаше висок риск от изгубване на съзнание и то няколко пъти докато катерех по въжето. Но най-голямата опасност беше навън. Имах висока температура (почти 39). Навън беше студено, с много сняг и мъгла. За мой късмет, двама алпинисти минаваха по същото време и ми помогнаха да се спусна от планината. След този случай осъзнах колко важно е да има биваци на различни места в случай на спешни ситуации. 

Какво научихте чрез спелеологията? 

От спелеологията научих много повече отколкото можех да си представя. Тук намерих истински приятели и разбрах колко важно е да имаш надеждни хора до теб.  Напредването в дълбочина ми даде по-ясна представа за всичко. Помогна ми да се изправя пред трудностите в живота с различен дух. 

Ако има още нещо, което бихте споделили с нас, бихме се радвали да чуем още.

Да, искам да споделя с вас бъдещи проучвания!

Интервю #9 – Тео Баришич, Хърватска

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.

Със спелеология се занимавам от далечната 1983 г. До започването на войната ходех по пещери с един от най-успешните хърватски пещерени клубове – Пещерната секция към Студентското планинско дружество Велебит. Тук се запознах и със съпругата си и дълго изследвахме пещери заедно, пътувайки с влакове и колела. Ние бяхме от хората, които се посвещаваха на един спелео обект и всяка събота и неделя изследвахме нови галерии в него, за разлика от болшинството тогава, които искаха да обиколят колкото се може повече пещери и пропасти. На този принцип в пещерата Тон (която се намира в кариера) имаме повече от 30 прониквания и сме изследвали и картирали повече от 8 км пещера. 

Една година преди да станем семейни, успяхме да стигнем до Китай, където за 7 дни картирахме десетина пещери с обща картировка над 8 км. След раждането на първите ни две деца, съпругата ми Аида напълно спря да ходи по пещери. Аз имах 6-7 съботи и недели годишно, посветени на пещери и ги използвах главно за пещерно гмуркане. После започна войната и се преместихме в Шибеник.

Още →

Интервю #8 – Шпела Борко, Словения

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията. 

Започнах да се занимавам със спелеология през 2013-та. От тогава прекарвам почти цялото си свободно време под земята. От първото ми пътуване започнах да водя свой ‘пещерен журнал’ и до днес имам повече от 500 пещерни прониквания. 

Алпийските пещери ме очароваха още от самото начало. Там извършвам по-голямата част от изследванията си с по няколко едноседмични експедиции в годината и много еднодневни прониквания (Словения е малка държава, което ни прави късметлии, защото можем да отидем където пожелаем в рамките на само един ден). Организирала съм няколко експедиции в Канин. Винаги сме се опитвали да намалим теглото на багажа си и така създадох сухи пакети храна за дълбоки пещери. Също така съм маниак на тема таблици и затова събирам информацията за няколко пещерни проекта. Участвам в организацията на информация в нашето дружество – правя карти, пиша доклади и т.н. Пещерите са важна част и от моята професия – биоспелеолог съм. Дипломната работа за магистратурата ми беше свързана с изследване на фауната в дълбоки пещери, а за докторантурата си изследвам биогеографията и еволюцията на подземния амфипод от рода Niphargus. 

Още →

Яворец и Панчови грамади

Уикендът дойде, а с него и времето за пещери. Петък вечер е и бяхме вече потеглили с Папи и Стамен от София, а пък втората група, която се беше запътила към Церово, бяха Радост, Митака и Велин от Академик. С много моткане и смях, вече събрани, вярната дружина тръгнахме към поляната след с. Челопек, за да пренощуваме и сутрин рано-рано да потеглим към пещери Яворец и Панчови грамади. Слушайки описанието на Папи в колата, планът звучеше много просто и интересно.

Та, събуждаме се ние от така приятния лай на овчарските кучета, които бяха на много приятно разстояние от нас, а докато закусвахме почнаха да кръжат над нас и многобройни непознати птици, които впоследствие се оказаха лешояди. А бе вече беше ясно накъде тръгват нещата, но въпреки това, ние с голям ентусиазъм се оправихме и тръгнахме към едночасовия преход. Планът беше прост – разделяме се на две групи, екипираме пещерите, след това се разменяме, разекипираме и обратно към колите. Нали, много просто.

Още →

Колкина, разбира се! (19.09-26.09)

След избухналата световна пандемия най-накрая се очертава експедиция в нашата любима Колкина. Всички тръпнат от очакване и нетърпение. Отначало се говореше, че ще влизат около 10-12 души, но накрая групата се свежда до 7. Аз (Дани), Стамен и Радост се заемаме с организацията. Стандартните процедури – пазар, машина, дисто, молба за Гецата до директора на училището, за да бъде освободен от занятия за експедицията.

Още →

„Под Ръбъ“ на Ръбъ. Пещера „Вихренска“

Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.

И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.

Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.

Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.

Още →

Интервю #7 – Вернер Заглер, Германия

“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…

Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията. 

Вече 37 години съм пещерняк. Проучвам хоризонтални и вертикални пещери в северната част на Алпите. В нашият клуб (Verein für Höhlenkunde in München; www.tagfern.de) съм отговорен за събиране и систематизиране на пещерните карти и уреждането на картотеката. Вече 30 години се занимавам с пещерно спасяване, а от 20 години съм в планинското спасяване. В ECRA* съм координатор на комитета по разширяване.
*ECRA – European Cave Rescue Association (Европейска Комисия по Пещерно Спасяване) 

Още →

Муда Лабудова, Хърватска

В края на юли, група от пещерен клуб “Под ръбъ” потегля за Хърватска. Целта е проучване, екипиране и картиране на пещерата “Муда лабудова”. Поканата е от хърватския спелео клуб “Железничар”, а мястото е в западна Хърватска – планина южен Велебит. 

Сашо Лазаров и ЦК-та разказват за приключенията им в редовете по-долу.
Още →

Пещерен курс 2020 – Церово, 18.07.

Всяко начало има и своя край. Така, дълбокофилософски, отбелязваме завършека и на курс’2020. Нови пещерняци се родиха на спелеоложкия небосклон, готови за приключения и открития. Много поетично стана и затова се връщаме към реалността, в която предстоеше денят на Страшния Изпит!

Още →

Нйемица -863м – най-дълбоката пещера на Биоково, Хърватска

Историята с Нйемица започва есента на миналата година, когато отидохме да помогнем на момчетата от Екстрем, Макарска. За това ходене можете да видите тук

Тази година всичко се обърка, почти от самото й начало, та и пещерните излети, като че ли малко позакъсняха. С отпускането на мерките обаче, Биоково и Нйемица бяха естественият приоритет и място от където да се започне една тежка година за всичко останало, но пък така благоприятна за спелеология! 

Още →