Чвръсница, Босна и Херцеговина ‘2026

Моята първа експедиция започна на осемнайсетия ми рожден ден. Уговорката ни беше привечер да се съберем на обичайната дестинация, от която започват пещерните приключения, а именно – Била-та на Люлин. През деня се видях с близки хора по повод чисто новото ми пълнолетие и мина като сън, знаейки какво пътуване ме очаква. Пътуване в непознатото. Бях леко уплашена.

Още →

Група „Бедствие“ или Няма как да се загубиш в Берже!

– Мокра ли е пещерата? 
– Не!… 
– Има ли кал? 
– Не! 
– Можем ли да се изгубим? 
– Не! 

Ок… Влизамееее аз, Хриси и Иво. Подготвили сме 3 големи пълни прониквачки, нарамваме ги и газ. Бързо се ориентираме – червено въже за слизане, бяло за качване… за първи път виждам двупосочно екипирана пещера. Отвеси, меандри, изчакване за разминаваме с излизащи, още отвеси, още меандри, „Тук не ми харесва“, огромна зала, много камъни, малко лепкава кал, много хлъзгава кал, много светлоотразителни маркери иии лагер! 

Още →

Dent de Crolles ‘2025

Намирам се на минус 200 метра под земната повърхност. Стъпила съм на малка площадка по средата на един 140-метров кладенец. Не мога да се върна нагоре, откъдето съм дошла, защото въжето, по което съм се спуснала, вече е издърпано. Не мога да продължа надолу, защото въжето, което е предвидено за спускане рязко намаля и не стига. Площадката, на която съм стъпила, е точно толкова голяма, колкото да побере седем души. И о, какъв късмет! С мен има още шестима – не повече. Над нас се вижда само мрак. Под нас се вижда само тъмнина. Около нас се разнася мирис на страх и урина…

Как се озовахме там? Много лесно!

Още →

Експедиция „БК“ – Лукина яма, Северен Велебит, Хърватия

Беше 27 юни. Намирах се на първи ред в 23 аудитория в южното крило на Софийски университет. Оставаха 5 минути до предаване на изпитните листове. Струваше ми се преди цяла вечност щом посегнах да спра алармата в 4 на следващата сутрин. Десет минути по-късно Данчето ми звънна, че скоро ще пристигнат пред нас. Отворих входната врата и спрях. “Я по-добре да си взема ПВЦ-то.” Така, следващото Хърватско приключение започна.

Още →

Чвръсница, Босна и Херцеговина ‘2025

От години слушам за Чвръсница, планина висока над 2200 метра в Босна и Херцеговина. Карст който още не е проучен. Осеяно с входове на вертикални пещери. След няколко неходения дойде време да отидем. Местният пещерен клуб – Спелео дружество “Миятови Двори” от Томиславград организират експедиция там. Решаваме да се закачим към тях. Тъкмо да се омешаме.

Още →

Кита, 20-25.10.2024

Есените са за Кита! 

Ненужно ясно за широката публика, но предвид почти десетилетието посветено на проучването на масива Църнопац (Велебит, Хърватска) и входовете към едноименната система, като че ли не са останали наши приятели, близки, комшии и колеги, далечни роднини от Исперих, Ямбол и Етрополе, които да не показват завидно знание по география, пещерна логика, потенциал на развитие на карста в този район и нашите успехи там. 

Още →

Франция, здравей! – част 1

От Хърватска и приключението Словачка яма (повече тук) се прибрахме, колкото да се изперем, да приберем ПВЦ гащеризоните и да извадим кордурите и отново да съберем Багажът. Следващата ни спирка беше още по на запад – Гренобъл и още една мечта, наречена Гуфр Берже… Дека, готви се, цял клас ще ти се изсипе на главата, пък ти се оправяй с франсетата и обяснявай, че ние, принципно, сме добри и готини.

Още →

Словачка яма 2024 – до там (-1200м) и обратно

Преди да видя планината от въжета в багажника на Монката май не вярвах, че наистина съм част от експедицията в Словачка яма. Но като се замисля, в този момент още не бях регистрирала, че пещерният курс е приключил. Приключил е само на хартия, на практика тепърва започва. И така запалихме към природен парк Северен Велебит, Хърватия.

Още →

Case study – добрата организацията като гарант за сигурността

Вместо увод

Изследването на пещери носи рискове. Дълбоки пропасти, водопади, катерене, реки, тесни пасажи, затрупани зали, километри подземни галерии отдалечени на часове и дни от повърхността… списъка не е изчерпателен. Отгоре на всичкото, трябва да имаме предвид и личната, субективна преценка на даден изследовател. Неговите знания, умения и опит, а и разбиране за риск. Реалната опасност в комбинация с лоша преценка често водят до инцидент. 

Спелеологията не е покер, нито ‘екстремен’ тип занимание, където разчитаме на шанс или късмет. Рисковете трябва да бъдат предвиждани и управлявани с цел същите да бъдат намалени или напълно елиминирани. 

Още →