Под РъБъ с кауза

След множеството пещерни дела и в духа на най-женския месец, няколко момичета от пещерен клуб Под Ръбъ сформирахме женски отбор по футбол и се записахме на благотворителен турнир организиран от „Футбол с кауза – Дами канят“. Благотворителната кампания бе с цел набиране на средства за едно момиченце на име Вили, която има нещастието да е болна от много рядка болест „Атаксия на Фридрайх“. За близо 3 часа бяха събрани 2470 лв.

Още →

#трай си

Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…

Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.

На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.

Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш,  планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели. 

В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.

Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си! 

 

Автор: Цветан Костурков

10 предимства на подменената екипировка*

DSC_02521. Можеш да се отпуснеш на късия си осигурителен без да те побиват тръпки и да теоретизираш около скърцането във възлите, докато си мислиш, че аха и ше се скъса;

2. Спомняш си, че основната функция на поларизона не е да подплатява кордурата и да предпазва от прежулване, а всъщност да топли;

3. Новата грънда лента е по-красива някак си, а и толкова елементрано се прогонва без възлите по нея. Превръзването на гръдната е упоритост в отказа си да приемеш, че пак се е скъсала;

4. Торбата със здраво дъно, най-добрата торба;

5. Кордура – ебаси, е тва е да си Софиянец значи а!? Още →

Нищо общо с пещерите, но е за Церово…

„Но на някой места е все още силно желанието да се сключва и църковен брак. Например в с. Церово, софийско, от 11 брака през 1959 г. 5 са сключени с участието на свещеник. Очевидно социалистическата съзнателност на тези трудещите се не е много висока. Задачата на обществеността там е да води още по-целенасочена научна-атеистична пропаганда за рязкото ограничаване на броя граждани, които се венчават в църква”
Беседи по комунистическа нравственост, София, 1962 г. стр. 230

Един от онези моменти

След вечеря от топло поднесена храна, в посуда, чиито единствен метален компонент е вилица, идва и напитка в стъклена чаша. Нищо не е замръзнало, водата е в течно състояние, и не се налага да стигнеш до нея чрез предварително и дразнещо на моменти топене на сняг. Няма мрънканици кой да стопи поредните 200 грама лишена от соли и минерали водоподобна субстанция. То си е вода де, ама цвета  малко не го докарва. Вкуса е без коментар, затова бихме набухали всякакви там степове, бульони или подобни вълшебно химични прахчета, които да ни помогнат при по-комфортното хидратиране на организма. Още →