Видове закрепвания, Ho

Изтегли

I Ho 1м. с възлите

– силата на натоварване (ВДН) не може да достигне съответния за даден фактор на падане максимум ако дължината на въжето и съответно височината на падане е по-малка от известната (1м. с възлите). След таз дължина на въжето ВДН достига пълната стойност за съответния фактор.
– при един и същи фактор на падане (F=H/L) пример Ho1 и една и съща тежест се тестват различни по дължина въжета, което от своя страна определя височината на падане и така се получава кривата. Тази крива тръгва рязко нагоре докато достигне границата Ho и ВДН престава да расте. Т.е ВДН става постоянно ,каквото би трябвало да е след като фактора на падане е един и същ.
*ВДН – зависи от динамичните качества на въжето и от фактора на падане , а не от височината на падане, което е и дължината на въжето.
*ако дължината на въжето е под границата Ho тогава значително се намалява ВДН и не може да достигне маx. размер за съответния фактор.
– таззи граница Ho се дължи на това ,че въжето в клупа работи двойно, а във възела допълнително участва и дължината включена в него, което облекчава въжето при поемане на енергия.
– границата Ho при динамичните въжета е 1.5м. с възлите, а при статичните не повече от 1м. с възлите при фактор на падане 1
– Ho играе роля при осигурителния ни ремък и при основно и дублиращо закрепване

II Основно и дублиращо закрепване

– между забитите спитове разстояниео не трябва да е по-малко от 50см.
– спазва се границата Ho (1м. с възлите)
– не се оставя корем
а)ветикално разположение на основно и дублиращо закрепване
б)хоризонтално разположение на основно и дублиращо закрепване
*ако подхода е лош се прави първо подвеждащ парапет и после основно и дублиращо

III Амортизиращи възли – поемат част от енергията при падането (ВДН). Те облекчават натоварването на въжето и на закрепванията.

– пеперуда
– водачески
*тези възли не се затягат предварително и се оставя клуп с дължина 20см.

IV Y-закрепвания – разпределя натоварването между двете закрепвания

– много подходящи, защото при разрушаване на едното закрепване няма да има голям пандюл и друсване.
– закачваме се в ухото на Y закрепването
– ъгълът на Y закрепването да не е по-голям от 120градуса като препоръчително е да не епо-голям от 90 градуса
– добре е при така направеното Yзакрепване, по-високия спит да е с клупа на осмицата, защото се натоварва с 20% повече от другия спит.
– да се внимава след разрушаване на основното закрепване как ще се натовари планката на дублираното

V Междинно закрепване

– между закрепванията не трябва да има по-малко от 3м.
– ако минава през остър ръб се дублира или ако разстоянието е по-малко от 3м. също
– свързване на въжето в междинно закрепване

VI Отклонители

*използват се за отдалечаване на въжето от проблемни места
– при ъгъл от 15 градуса отклонителя понася 40% от теглото на пещерняка
– при ъгъл от 30 градуса 50% от теглото
– при ъгъл от 60 градуса 100% !!!
*при млаки отклонявания на въжето не е нужно отклонителя да е много здрав , но при по-големи ъгли трябва да е здрав като междинно закрепване, дори може да се наложи да се дублира

VII Парапети

– в началото и края си започват с основно и дублаж, които се правят с възел осмица
– между закрепванията се оставя разстояние от 1м., което разстояние теудно се надминава ,защото са ни къси ръчициТЕ

Задавайите си въпроса какво ще се случи с мен и с въжето, ако закрепването се разруши!

Остави пещерна рисунка