Категория: Курс 2026

Пиша този разказ с леко закъснение. Не знам колко ще е дълъг, но знам, че ще навее сърдечни спомени на не малко хора. 

Малко предговор.
Разказа го пиша с няколко седмици закъснение, защото още докато бях в пещерата осъзнах, че половината места са ми се объркали в главата. Та се наложи да питам Митака да ми разказва от къде сме минали. А пък него го питах, чак след като мозъкът ми беше изсъхнал достатъчно от водата в пещерата. Та, големи благодарности на Митака за помощта при написването на разказа и за влизането в пещерата като цяло! 

Колкина, Колкина, що си тей мокра ти? 

Spoilers – Ще мрънкам много, че е било мокро. Бяхте предупредени 😉 А, да и нямам снимки, надявам се редакцията да е избрала нещо интересно 😊.

Събота сутрин, 5:45 часа звънва първата аларма. Малко по-късно се надигам от кревата с усмивка. Час и половина по-късно вече сме потеглили с колата. 

Историята ни, този път, започва още от предходният уикенд. Ани ни каза, че ще ходим във Врачанския балкан и, че ще имаме около час – час и половина преход от колите до лагера. 

Поради това, през цялата седмица обмислях какво да взема и какво не на практиката, защото едно е да паркираш колата до лагера и да изсипеш всичко от багажника, друго е да си го закараш на гръб до там. Допълнително – не само личният багаж трябва да занесем до там, а и цялата обща екипировка – въжета, карабинери, планки, ленти, храна, вода и посуда. 

В хладната, мартенска, утрин, след пропуснати завои и каране по леко пресечен терен (а възможно и през някоя и друга нива) стигнахме до сборния пункт за първата ни практика във вертикални пещери. Някои организираха списъци, други разтоварваха и разделяха екипировка, а трети опъваха палатки и допиваха кафета. 

Събота. Алармата звъни в 06:00. И ако това звучи като оксиморон, за един курсист в ПК „Под Ръбъ“ е обичайната уикенд действителност. Едва отлепям клепачи и виждам каската да ми се усмихва от ъгъла на стаята. „Ех, пак ще се опитаме да си съкратим живота днес!“ – мисля си аз, но нямам много време да разсъждавам над тази философска тема. Ставам, обличам се, уверявам се, че съм събрала всички нужни джаджи и тръгвам към първите си вертикални пещери. Да, в множествено число, защото разбираме, че Ани ни е подготвила не една или две скромни пещерички, а цели четири, които трябва да опознаем през следващите два дни. 

Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктори, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се изкачвате и слизате по въже посредством пещерна екипировка), да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.