Искърското дефиле е както люлка на пещерното движение в страната, така и особено богато на подземен живот, а в книгата си „Пещерна фауна на България“ Петър Берон (впрочем, първият влязъл в Колкина дупка заедно с Христо Делчев през далечната 1960 година) отбелязва района на Искрец-Церово като особено важен в биоспелеологично отношение. Към момента състоянието на зоологичните изследвания в Колкина дупка е като това на Блокажа – стига някой да се хване сериозно и дългосрочно, откритията са гарантирани. Ето какви подземни обитатели са ни известни дотук.
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Това е най-дребният от петте вида подковоноси в България, който можете да видите почти във всяка пещера или минна галерия. В убежищата си виси поединично, плътно завит с крилата си, а навън се занимава предимно с ловене на комари, мухи и малки молци, които може да сграбчи в полет или да събере от листата на дърветата. Постоянно високата честота на ехолокацията му позволява да се ориентира отлично не само сред гъстата растителност, а очевидно и в колкинските тесняци.
Андреев еуполиботрус (Eupolybothrus andreevi)

Светломразец (Pheggomisetes globiceps lakatnicensis)

Сферомидес (Sphaeromides)
Това е род сладководни рачета от разреда, към който спадат мокриците. Смята се, че са заселили пещерите на Западна Стара планина след отдръпването на морето през Горна Креда и постепенно са преминали от морски към сладководен, по-специално стигобионтен, начин на живот (стигобионти наричаме животните, които обитават подземните води). У нас се срещат два вида – бурешов (Sphaeromides bureschi) и полатенов сферомидес (Sphaeromidcs polateni), като първият е известен от Водната пещера, Душника, Кална мътница и Беляр, а вторият – от Извора на Полатен. Сферомидесите на голямата колкинска река вероятно са бурешови, но дали това е така, предстои да разберем.
Нифаргус (Niphargus)

Пещерна пиявица (семейство Erpobdelidae)

За изготвянето на статията е адаптирана информация от „Пещерна фауна на България“ на Петър Берон. Снимките са на Цветан Остромски, Николай Симов и Боян Петров. Видовете (или родовете) безгръбначни животни определиха Павел Стоев и Николай Симов.
автор: Виолета Желязкова


