Автор: elfi

Ден 1
Леле.. сутринта направо не си чух алармата. Не знам как се събудих. Голяма раница пълна с багаж до горе – 70 литра плюс една малка 40 литра и тя до горе с някакъв инвентар, манджа и още разни неща. Взеха ме в 6 сутринта от пазара в Люлин. Взехме Данчето и с Ефи и Гецата към 06:30 вече натоварили колата потеглихме. Адски странно се чувствах като влязохме в Сърбия. Не бях излизал от България от много време и бях забравил как е. На първата бензиностанция ги попитах – „Ние сигурно сме на около една трета?“ и те отвърнаха – „Оо, не има още много!“

Първата ми австрийска експедиция. Ръководителката Вети е пещерен водолаз, ветерен в проучването ѝ и част от историята на пещерата. Австрийците колкото и да са строги и подредени определно са непредвидими, защото не съвсем типично, но във външния свят Вети е учителка по математика в религиозно училище. Нейният колега водолаз Щефан е инструктор по техническо гмуркане. Очаква се сериозна и стегната група! Всички други сме шерпите на тежката водолазна екипировка нужна за проучването на най-отдалечените части на пещерата.

“Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.

По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит. 

Или как лошия късмет се преобразува в нови части.
„Колкина дупка“ порасна с 1 119м нови части на 17 732м.
На експедицията бяха проучвани само части зад полусифона в Младеница. В две направления с нови реки и разклонения в които не е стигнато до край.

Цеката няколко пъти подпитва кога ще ходим на Вихренската, а след откритията и новите части миналата година не ни трябваше много зор защото пещерата е яка, има за проучване имаше и желаещи. Тази година щяхме да се включим и официално към пещерната експедиция “Бански суходол” на Пирин. Отпуските и срещите бяха нагласени и почивните дни около 6ти се очерта да посрещаме изгрева на Джамджиев ръб.

И така, отново на Недам. Или поне за по-голямата част от екипажа. Аз отидох за първи път на пещера в Хърватска. Просто една прекрасна сряда вечер на Баба Яга Папи каза „Мимо, айде с нас на хилядарка в Хърватска за 5 дена“ и аз като човек, който винага планира внимателно в детайли и то за месеци, години напред, казах „Добре, идвам“. В този момент се сформира и окончателния списък с участници – Папи, Ефи, Данчето и аз. Още →