Вихренската пещера, Пирин

Вихренската пещера се намира в Пирин планина на 2630мнв на самия Джамджиев ръб и около 300м под връх Вихрен.

Дължина: 472м.
Дълбочина: -133м.
GPS координати: 41°46’01.1″N 23°24’23.7″E
GPS следа: от х.Вихрен до вр. Вихрен през Джамджиевия ръб тук
Още →

Джамджиевият ръб – описание

Подход

От х. Вихрен посока Казана.

Начало

След около 1 час и на мястото където пътеката преминава през Джамджиевия ръб, се отделяме по самия ръб.

Ръба

При самото отделяне от пътеката, започва стръмна част, наподобяваща сипей с трева и малки камъчета (снимка 01), изкачване до плочата при първата жандарма/скална кула (снимка 02). Логичния и по-безопасен път е подсичане отляво.(От тук до самия край на ръба има червени стрелки които добре маркират пътя). Още →

Понорул Суспендат(Ponorul Suspendat), Румъния

След няколко пъти на ден проверяване на информация, следене, консултиране, баене  и ослушване корона ли ще бъде или пещера все пак скромната ни група от – мен, биологичната ми половинка Мими, Пламен Спилков- групата от София и Лазо, Цинака и Алекс от Бургас тръгнахме за Румъния.

След около два часа и половина се оказа, че не сме дослушали, допроверили и баенето не е било достатъчно защото на Оряхово ни върнаха. Пускали само товарни автомобили (ама то ние си бяхме товарни, само да ни бяха отворили багажника!) След два часа отгоре и към 21 казахме „добър вечер“ на Карпатите.

Още →

Става ли найткор(nitecore) за пещерен челник?

“Какъв челник да си взема” е един почти екзистенциален въпрос и по обширност прилича на една друга главоблъсканица – “каква кола да си купя”. Е отговори и съвети има много, а за нас пещерняците в тъмнината под земята са дори от още по-голямо значение.

Още →

Жилав Камик, ждрелото на р. Ерма, Трън

Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име “Жилав камик”. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →

Йес-йес-йес, то е то! Ямски състав “Църнопац”

Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →

Връзване на картировките в Мижишница

Пещера Мижишница се намира в Стрешерския дял на Врачански Балкан, на около 40 минути пеша от Леденика. От последната голяма експедиция там проведена 2008 година остават несвързани картировки и за това пълната дължина и дълбочина на пещерата не са известни.

Мижишница е много красива и забавна дупка, пълна с прагчета, предивикателни меандри и мокри тесняци. При пълноводие голяма част от входните части се затапват и влизането по време на дъжд е изключително опасно. Повече за историята на пещерата и снимки има на сайта  http://caves.4at.info/index.php?cave_id=801

Още →

Черешова експедиция без бананни или С деца на море без сапун

Не го планирах така. А даже и да го бях планирал пак нямаше да го догодя така. Исках само малка група да довърши цялата работа зад полу-сифона. Малко катерене, малко картиране и voila, ама ей на… ce la vie. То взе, че стана международна експедиция с купчина дечица. Да, бе деца, цели две на брой. Единият герой, Гецата, на 16 и другия, курсист Стефчо (Стечко), на 17. Ники не се води от децата, че минава 20те години, но и той е келеш. За съжаление се разболя на влизане и беше изпратен към повърхността.  Първият е стар познайник на колкинските експедиции. Тази му беше трета подред. Вторият пресен, пресен завършил курса на ПК“Под ръбЪ“.  Алекс от румънския клуб „Силекс“ от Брашов (вече идвал веднъж) също се присъедини към нас. А в последствие разбрах, че ще идват и сърби. Не беше много сигурно, та не вложих много мисъл в това. А трябваше. На предна експедиция били идвали, но стигнали само до лагер „Слънце“. На повърхността дежуриха Калина, Калинка, кучето Карма, Нийка (дъщерята на Найден и Калина) и самия Найден се присъедини малко по-късно. Маджо и верният му автомобил ни изпратиха и посрещнаха. Още →

Изгубени в Мрака – Колкина, Великден 2019

Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →

Малинака, с Зимевица

Входът на пещерата е във въртоп между обработваеми ливади малко след с. Зимевица по пътя за с. Брезе. Въртопът е набелязан от Папи и Младен при теренен обход, а началото на март месец 2019 Деката се спусна първи от нашия отбор и видя, че долу има малка пещерна зала с кал и множество боклуци. Края на същия този март, аз, Мими, Мамута, Калинка и Виктор отидохме да разчистим боклуци и да вземем азимути на галерията. Така установихме наличието на течение в разклонение на дъното и на паралелна галерия веднага под входа. И двете места се нуждаят от разчистване на камъни и боклуци. Още →