И тази нова година я посрещнах под земята, в така обичаната и безкрайна Колкина дупка. Както всяка колкинска експедиция, и тази беше изпълнена с емоции, вълнения, случки и нови открития… Телефонът ми се счупи и затова към разказа, вместо снимки, качвам едни супер достоверни и непреувеличени скици.
ДЕН 1
29.12.2025
Скромна група от 5 души влизаме в Колкина. Багажът ни обаче не е много скромен и на човек се падат по 15+ кила прониквачка. Аз, като единственото момиче в групата, се опитвам да обясня, че не е редно да нося толкова тежка прониквачка, но ми се отвръща с „В пещерите няма джентълмени!“. Няколко часа по-късно отново се опитвам да помрънкам, но ми отговарят „Ех, няма ги вече истинските жени, които ти носят багажа!“. Трети път не смея да измрънкам, от страх да не ми дадат още багаж за влачене. Придвижването ни е бавно и методично — движим се със скоростта на прегазен охлюв.
Най-голямото събитие от ден първи се оказа преминаването на фурните. Фотев е доста притеснен от тях. При последното му влизане преминаването през едната фурна му е черно петно, а от другата — кафяво. Папи не спира да го успокоява и да му обяснява, че от фурните не е останало почти нищо и се минават бързо и лесно. Но Фотев до последно не вярва и крои сложни планове за преминаване на най-тесния участък. Планът включва гълтане на корем, издишване на въздух, дърпане, бутане и молитви към Колкина да го пусне. В крайна сметка през първата фурна преминава като пръдня през гащи, а втората така и не разбра откъде я финтирахме. В шеги и закачки времето, макар и бавно, минава приятно. Пристигаме в лагера изморени и щастливи.
ДЕН 2
30.12.2025
Днешният ден уж е предвиден за почивка в лагера, но някак си преминава в задачки — опознавателни разходки, калибриране и тестване на чисто новите ни картировъчни устройства, мини преговор по картиране и планиране на екипите и задачите им за следващите дни. На мен и Боян ни е възложена задачка в едни тесни и кални миазми на следващия ден. Вече до болка познавам мястото, където ще ни пратят, и започвам да мрънкам. Опитвам се да докажа, че сме най-неопитните и най-неквалифицираните за тая работа. Отвръща ми се „Да, така е, но там е толкова тясно, че ние останалите не можем да влезем“.
ДЕН 3
31.12.2025
Всички се отправяме към Северна тангента, където изкачваме три отвеса с обща височина 160 метра. На върха на последния отвес, наречен Трилистника, си казваме „Контрола — 23:00! Всички долу в лагера!“ и се разделяме на три групи. Благо и Фотев отиват да катерят безименно разклонение, а Папи сам се отправя да проучва някаква дупка на отсрещната стена на Трилистника. За да стигне до нея, ще трябва да направи 20 метра траверс през отвеса и, в случай че дупката е перспективна, да екипира нова система, свързваща се със старата по средата на Трилистника, за да можем да се връщаме и да проучваме. Както се казва — и сам войнът е войн, а Папи е сред най-опитните войни в редиците ни. Аз и Боян се завираме в Червата на кита. Задачката ни е да ги картираме и да проверим едно странично разклонение. На мен това ми е пето влизане в Червата и трети опит да ги картирам. Всичките ми опити са протичали по един и същи начин — мокра съм до кости, студено ми е, бавно се придвижвам, защото е тясно, трудно работя с устройствата, защото са покрити с кал, а и защото нямам опит в картирането. Резултатът винаги е един и същ — неуспешен.На Боян, който завърши последния пещерен курс на клуба, това му е първа експедиция в Колкина и първо картиране, и ще трябва да картира в много неприятните части с много неопитен картировач — голям „късметлия“ е Боян… Аз съм убедена още от самото начало, че ни е възложена кауза пердута. За щастие греша. Боян борави с пещерометъра като истински професионалист, а аз съм си взела поука от предходните грешки и също се справям не зле. След цял ден лазене, мокрене, каляне, картиране и псуване забелязваме, че контролата ни е на път да изтече и е време да се отправяме към лагера. Е, времето не ни стига и не успяваме да картираме докрай, та пак ще се връщам на това проклето място, но поне този път картата не е обърната с главата надолу. Разклонението, което трябваше да проверим, се оказва твърде тясно, но се чува вода и евентуално се свързва с малкото водопадче в края на Червата, което не можем да минем. Броим, че мисията е изпълнена на 90%, и слизаме изморени към лагера. А там ни очакват Алекс и Коцето от СПК „Академик“, които са влизали през деня и са ни донесли всякакви вкусотии и благинки, включително и новогодишна баница с късмети. Събираме се около масата. Фотев и Благо ни разказват как тяхното разклонение е ставало все по-тясно и все по-трудно за катерене поради ронливата скала. С други думи — греда. Папи, от своя страна, се е ухилил до уши и подскача превъзбудено като дете, преяло с бонбони. Фука ни се как майсторски е направил траверса, как се е промушил през дупката и след нея е попаднал на ШИРОКИ и ДЪЛГИ части с ВИСОК таван, поне 6 разклонения, и всичкото това нямало край. Разказва ни как течала река, как имало най-различни видове скали, несрещани досега в Колкина, прилепи, образувания и само хубави неща. Кръстил новооткритите части Приятна изненада. Разбира се, ние като чухме тази новина, започнахме да го псуваме, че нас ни е натикал в най-гадните и тесни части за зелен хайвер, а той е отишъл на широкото и хубавото… В 12:00 правим връзка с повърхността. По-точно с Алекси и Митака, които, докато ние сме се мъчили в кални условия под земята, те са се мъчили в снежни условия над земята. Посрещаме новата година с нови части и нови надежди за нов вход към Колкина, и с много ентусиазъм да се върнем на следващия ден в Приятна изненада.
ДЕН 4
01.01.2026
Алекс и Коцето остават да си почиват активно, разхождайки се из красотите на Колкина. Фотев подозира, че Папи ни е излъгал за широките части и пак ще ни натика в поредния кучи гъз, затова решава да прави компания на академиците.
Останалите четирима се отправяме към новите части. Папи и Благо директно отиват в края на новооткритото, където ще изкатерват комин и ще проверят какво се случва след него. Аз и Боян се залавяме с картирането на новите части. Започваме с новоепикирания отвес на Папи от вчера. Естествено, той е под един водопад и когато влизаме в равния меандър, сме мокри до кости и започваме да зъзнем. Установяваме, че не сме излъгани. Наистина е широко. Мокри сме, студено ни е, но стискаме зъби и картираме.Стигаме до края на меандъра и виждаме въжето на момчетата, които са някъде нагоре. Проверяваме часа — контролата ни наближава. Потискаме любопитството да се покатерим по въжето и се връщаме в лагера. Половин час след нас се прибират Папи и Благо. След като изкатерили 12-метровия отвес, преминали през срутване и влезли в пореден голям обем с водопад и разклон. Картирали, докъдето могли, и тръгнали обратно.
Сравняваме картите, проверяваме как изглеждат новооткритите части. Успели сме да картираме общо 450 метра по основния приток, без разклоненията, и за тези 450 метра се набира денивелация от 90 м. От лагер Калоян до най-далечната точка на „Приятна изненада“ има 255 метра денивелация. По груби сметки между тази точка и повърхността остават 140 метра. Започваме да мечтаем как намираме втори вход, който ще ни спести 8 часа мъкнене на прониквачки из криви меандри и ръбати теснотии. Евентуално ще ни спести и въпроси от рода на „Защо го правя това, за бога?“. Фотев се размечтава най-много и си представя как през новите части излизаме директно до колата му, която е паркирана на поляна някъде над пещерата. Лягаме си предоволни.
ДЕН 5
Пещерна почивка, тоест разхождаме се из красиви части на пещерата, опитваме се да изядем храната, която сме внесли, наливаме се с чай и се подготвяме психически за излизането на следващия ден.
ДЕН 6
Излизане като излизане. Снегът на повърхността се топи, просмуква се през скалата и се излива върху нас. Навън е кучешки студ, но Митака и Алекси ни посрещат топло с вкусна манджа и бумтяща печка в наземен лагер къщичката.
Текст и илюстрации: Борислава Димитрова