И тази нова година я посрещнах под земята, в така обичаната и безкрайна Колкина дупка. Както всяка колкинска експедиция, и тази беше изпълнена с емоции, вълнения, случки и нови открития… Телефонът ми се счупи и затова към разказа, вместо снимки, качвам едни супер достоверни и непреувеличени скици.
Още →
Ще започна с това, че на мен не ми се ходеше особено. Те готините неща често ми се случват така случайно. Тамън приключих с университета и се видях с Борислава, която сподели, че била организирала експедицията с цел картиране на „Червата на кита“, или както тя го описа: „едно кално миазмо в края на Северната тангента“. Тия „черва“ ги била картирала не както трябва още по нова година, когато бяха открити, и оттогава Боби се върти на сън, че трябва да иде да се отсрами, та беше планирала да слезне с Анна-Мария и Билянка. И дори не ми беше казала, че има такива намерения. Та след като изразих огорчението си от това безочливо пренебрежение, Боби взе, че даже ме покани да ида с тях. Не за друго, ама Билянка нямала възможност, видиш ли. Добре де, бях се впечатлила от това, че не съм била имана предвид, ама чак и да ме кани да идвам… Не очаквах тоя развой на събитията за първата седмица от лятната ми ваканция, ама докато успея да откажа, вече беше четвъртък, беше ми заръчано да купя газови бутилки и даже бях шофьорът на групата. Еми, ше ходя, кво ше правя…
Още →
Ще се запитате какво общо имаме с хайдушките гарги ли? Наглед да изглежда, че няма какво да правят из нашите запазени територии – пещерите, в нашия случай си имаме съквартиранти точно във входния отвес на Колкина дупка!
Още →
С времето разказите стават само по-добри. А когато са за Колкина, са само и по-интересни. Преди има-няма половина година се впуснахме из дълбините на Понор планина, за да търсим продължение. Въпросителни по картата се премахват, само за да се появят нови на други места…
Още →
Какво е да си завършил пещерен курс на 18ти май, а седмица по-късно вече да се спускаш в дълбините на Колкина дупка до втори лагер, че даже и след това? Албена има какво да разкаже, защото точно това й се случва…
Още →
Йоан:
На 26ти декември дойде време за новогодишната експедиция в Колкина дупка. Мила, Найден и аз (Йоан) се натоварихме в колата на Найден и потеглихме, като Папи, Митака и Анна-Мария щяха да ни чакат на къщичката. Това щеше да ми бъде първа експедиция в тази пещера, но не бях единственият, тъй като Анна-Мария и Мила също за първи път участваха в пещерна експедиция.
Към 18 часа достигнахме желаната ни дестинация и започнахме да оправяме багажа, който трябваше да занесем до лагер „Калоян“ и който трябваше да ни стигне за цяла седмица под земята. Оправихме гореспоменатия багаж и си легнахме, тъй като следващия ден щеше да бъде доста тежък.
Имахме уговорка с Монката и Ники, които като видяха какво е положението, се съгласиха да ни помогнат с пренасянето на багажа до втори лагер. Много мило от тяхна страна! Двамата се появиха някъде към 9 сутринта на следващия ден. Облякохме гащеризоните, обухме сбруите, нарамихме полагащите ни се торби и се запътихме към входа.
Септември дойде, а аз няма търпение за експедицията, за която говорим от месеци. Не съм влизала в Колкина точно две години и вече не издържам. Оказва се, че тъй като времето в Пирин е лошо, от клуба няма да има експедиция на Вихренската и вместо това ще влязат в Колкина. За мое огромно съжаление точно тези дати аз съм заета. Всеизвестен факт е, че ако си бил в Колкина, излезеш ли няма да ти се влиза след две седмици отново. Тази новина попари ентусиазма ми като като сняг на Зимевица през август. Експедицията стартира и приключи, а новините от долната земя бяха добри. Групата беше пробила на цели два фронта и край скоро не се виждаше. Ура, сега ми е шансът да надъхам поне още двама да слезем да разгледаме новите места. Отново се чувствах като дете преяло с торта дето чака да му донесат трета Фанта. Започнах агитация и не след дълго групата се оформи – бяхме седем души: Аз (Дани), Алекси, Тони, Гецата, Митака, Кирчо и Тина. За Тина и Кирчо това беше първо влизане до втори подземен лагер, а за Алекси и Гецата второ за две седмици. Поздравления момчета! Всички били в Колкина знаят колко нехуманно отношение има пещерата към човешкото тяло, така че се изисква воля да го направиш два пъти за един месец. Планът беше да влезем от 17 до 24 септември, но за зла участ отново настъпи забавяне и в крайна сметка пътешествието към сърцето на Понор планина започна чак на 19 септември.
Още →
Аз: Сега си представи да си в сифона и да ти изгасне челника!
Гецата: Не ме плашѝ! Ще сънувам кошмари, това е по-страшно от Торбалан.
Монката: Ахаха щото е истинско нали… Още →
След избухналата световна пандемия най-накрая се очертава експедиция в нашата любима Колкина. Всички тръпнат от очакване и нетърпение. Отначало се говореше, че ще влизат около 10-12 души, но накрая групата се свежда до 7. Аз (Дани), Стамен и Радост се заемаме с организацията. Стандартните процедури – пазар, машина, дисто, молба за Гецата до директора на училището, за да бъде освободен от занятия за експедицията.
