Ще се запитате какво общо имаме с хайдушките гарги ли? Наглед да изглежда, че няма какво да правят из нашите запазени територии – пещерите, в нашия случай си имаме съквартиранти точно във входния отвес на Колкина дупка!
От години там има гнездо, което се ползва регулярно, тази година също. И сме много радостни от това! Хайдушките гарги са включени в Червената книга на България като уязвим вид. Затова се обръщаме към всички пещерняци с молба до края на юли да не планират посещения в Колкина дупка, за да предоставим необходимото спокойствие на гнездящото семейство да отгледа малките си.
Споделяме и информация за Хайдушките гарги от страницата на Червената книга на България:
Жълтоклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax graculus)
Птица от семейство Вранови. Гнезди в Южна Европа-Алпите, Пиренеите, Атласките планини в Северна Африка, Иран, Кавказ, Централна Азия, Хималаите.
В миналото твърде често срещан по високите скалисти върхове на Рила, Пирин, Слявянка, Родопите и Стара планина и по-ниските им карстови терени. Силно намалял вид, който на много места изчезва.
Сегашното разпространение включва високопланински скалисти райони в Рила, Пирин, Славянка, Родопите и Централна Стара планина. Отделни замиращи гнездови находища има в Западна Стара планина, Врачанска планина, Васильовска и Осоговска планина. Общата численост в страната е около 2800 двойки.
Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена „алпийска гарга“ също така позната и като алпийска чавка.
Има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн. По-едра е от кос, дължината на тялото е 36-39 см. Размахът на крилете е 65-74 см. Теглото ѝ е 250-350 г.
Обитава високите планински плата и пасища, алпийски ливади и скални терени над горната граница на иглолистните гори. Гнезди на групи или на големи колонии. Гнездото си прави в скални пукнатини, под надвеси в пещери, понори и други трудно достъпни места. То е голямо и плоско. Изградено е от клонки, сухи треви и коренчета и е застлано с трева и нежни перца. Често пъти гнездата на отделните птици са съвсем близо едно до друго. Прилича на червеноклюната гарга, като и двата вида имат гладка черна перушина и червени крака. Както името подсказва обаче, те се различават по цвета на клюна. Има сравнително по-дълга опашка от червеноклюната гарга, крилете са по-къси, по-малко правоъгълни и с по-заоблени ъгли. Тя е единствена от гарвановите птици, която издава мелодични, флейтови подсвирвания. По тези белези лесно можем да я разпознаем в природата.
Размножителният период започва около средата на април-май, в България са познати два типа гнезда – по скални корнизи, площадки и цепнатини на открито и в карстови пропасти и пещери. Има едно люпило годишно. Снася от 2 до 6 белезникави яйца. Мътенето е около 18-20 дни. Малките нарастват бавно и започват да летят едва след месец. Известно време след това възрастните птици продължават да ги хранят. По-късно младите се събират на големи ята.
Храни се с насекоми, ларви, плодове, семена, отпадъци по сметища на хижи и лифтове, рядко дребни гръбначни животни и мърша. Търси храната си сутрин и привечер по алпийските ливади и други открити пространства. През обедните часове ятата почиват по скалите. Интересно е поведението им при прибиране за почивка в пещериге. Ятото прави няколко кръга високо, след това птиците се спускат право надолу и изчезват в пещерата. През есенно-зимния сезон извършва вертикални миграции и скитания, понякога на десетки километра извън гнездовите райони.
Като полезна и рядка птица, която краси нашите високи планини, жълтоклюната хайдушка гарга е защитен от закона вид. По-голямата част от гнездовите находища са в защитени територии.


