Въпросите около скалните рисунки в с. Заселе все още търсят своите отговори
Повече от десетилетие Пещерен клуб „Под Ръбъ“, базиран в с. Церово, проучва най-дългата пещера в България – Колкина дупка (24 250 м дължина и 561 м дълбочина). Към 2025 г. структурата на Колкина дупка, след достигането на последния лагер „Мартенски сняг“ (ок. 4 км и 545), вече сериозно затруднява проучванията отвъд познатото. Поради тази причина в началото на февруари 2025 г. група от клуба в състав Павлин Димитров (Папи), Алекси Минев, Анна-Мария Стоянова, Симеон Ненков, Стефан Божанов осъществява теренни проучвания в района на с. Заселе с цел да локализира изхода на пещерата. По време на обходите Павлин Димитров забелязва върху масива на скалния венец няколко петроглифа, които привличат вниманието му. Дългогодишният му опит със спелеологията и спелеовандализма го насочва към хипотезата, че те не са дело на съвременна човешка активност.
Първоначалните находки са обсъдени във форума на клуба и на 5 февруари 2025 г. група в състав Павлин Димитров, Борислава Димитрова, Васил Загоров и Живко Петров (ПК „Хеликтит“) правят втори теренен оглед. Открити са няколко основни находища с разгърнати композиции и десетки по-малки отделни групи от скални рисунки, изработени посредством изрязване в тънък калцитен слой. Установено е, че изображенията са били повече на брой, но поради деструкцията в основата, голяма част от тях са изличени с времето. Наблюденията на място потвърждават първоначалната хипотеза, че съвременните надписи в района са по-пресни и са изработени с друг вид инструменти, понякога върху или до композициите от петроглифи. Тежкият и непроходим терен налага организирането на трето проучване, а на този етап членовете на клуба обсъждат възможности за връзка с представители от академичните и изследователските среди.
Във връзка с повишения интерес на 15.2.2025 г. е организиран еднодневен систематичен обход на скалните венци с цел заснемане на петроглифите. В групата участват Павлин Димитрова, Борислава Димитрова, Милена Ненова, Васил Загоров, Кирил Георгиев. Регистрирани са девет основни находища от скални рисунки, които са наименовани и позиционирани спрямо релефа. Интересно е, че както и при съвременните графити, част от композициите са локирани на тераси и ниши с рисков достъп. Наблюденията показват общ наивистичен стил и хаотичност на изображенията. По-голямата част от скалните рисунки са изработени посредством нарези, много често щриховащи диагонални линии, формиращи ромбоидни пана. Срещат се макар и рядко, фигури с ударна техника и багрило. Самите изображения са малки по-размери (до 10 см ширина), което е признак, че са правени от обиграна ръка. Най-често повтарящите се мотиви са правоъгълни, овални и елипсовидни решетки, соларни и звездни символи, зигзагообразни линии, стълбици (Scalaryform), двойни стрелки (peniform). По-рядко се срещат митологични и човешки фигури. Правят впечатление изображенията на конници, чиито ездачи са увенчани с рога, и на жени, в това число и една в седяща поза с разтворени крака. Има символи с неясни и неопределени форми и т.нар. психограми, чието начертание не съответства на реални физически обекти. Липсва ясно изразена християнска символика, срещат се два надписа с шрифтови характеристики на църковнославянски шрифт, но като цяло скалните рисунки в района носят белезите на предписмена култура. Благодарение на системните наблюдения се установяват и местата с най-голяма концентрация – гладка повърхност в малка скална ниша или под козирка, върху тънък червеникав калцитен слой. На места се срещат петроглифи, които са изрязани с помощни средства на недостъпна за човешка ръка височина. Потвърждава се и хипотезата, че голяма част от петроглифите вече са изгубени. Там където калцитният слой е отмит, на места във варовиковата основа се виждат съвсем бледи следи от нарези.
В последствие са направени няколко по-малки обхода, които установяват към момента, че скалните рисунки се намират в землището на крепостта Метеризо. Опитите на „Под Ръбъ“ да потърси сътрудничеството на специалисти в областта на археологията и историята на изкуството понастоящем продължават. Към момента се изказват хипотези, че рисунките могат да се отнесат към периода на Средновековието, но са необходими допълнителни проучвания. Предстои събирането на библиографски и краеведски сведения, за да се установи дали по темата за петроглифите в района на с. Заселе вече не са провеждани научни изследвания. Откритието на „Под Ръбъ“, направено случайно въпреки активността на клуба, повдига въпроса доколко разработена е темата за скалното и пещерното изкуство в България.
Текст: Васил Загоров
Снимки: Милена Ненова