
Седем човека влязохме в подземното царство на Мунижаба – Ани, Ефи(аз) – представители на нежния пол, и представители на не-нежния пол – Светли, Папи, Кольо, Фичето и Живко Генчев. Нашият търпелив и усмихнат водач бе Марин Глушевич от Хърватска.
До пещерата се стига за около 15-20 минути ходене по хубава пътека, входа е една гигантска яма с гълъби и дървета вътре – 200 метра вертикала, нещо като дълбока българска пропаст, ама там е само входа. Ужасно и красиво. От входа се влиза в огромна зала – 100-150 метра или повече… Като повечето в галерии в Мунижаба челника не хвърля до никъде, пускаш на най-силния режим а отсреща, ляво, дясно има само силуети където може би е стената.
И започна едно слизане и катерене по хълмове от камъни и планини от хълмове. Пространството-времето вътре е все едно не си под земята. Това е пещерата за хора със страх от тясно, но не и от тъмно и високо. По такъв път стигнахме до лагера на около -350м дълбочина в зала „Влики Каньон“. Ние понеже си знаем в България Проходна на Карлуково и Темната, та съзнанието ти се опитва да вкара някаква крива аналогия… та и- „Влики Каньон“ като Проходна ама 3-4 пъти по-голямо. И в Проходна е красиво ама не си в планина под земята! В пещерата има много езера, образувания, реки и красоти. Всичко което да напълни душичката къде от красота, къде от шубе 😛
Един кратък видео репортаж от пещерата:
И снимка на група неадекватни туристи в Мунижабааа:
ПП. А „Колко е дълбоко“ и „Колко има до лагера“ така и не успяхме да разберем 🙂 Ще има за втори рунд
Снимки: Марин Глушевич, Ефросина Христова









