– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
Есените са за Кита!
Ненужно ясно за широката публика, но предвид почти десетилетието посветено на проучването на масива Църнопац (Велебит, Хърватска) и входовете към едноименната система, като че ли не са останали наши приятели, близки, комшии и колеги, далечни роднини от Исперих, Ямбол и Етрополе, които да не показват завидно знание по география, пещерна логика, потенциал на развитие на карста в този район и нашите успехи там.
Още →
4-ти ноември, началото на хърватската експедиция – Кита ни очакваше! Юнашки потеглихме 12 участника – Папи, Данчето, Иво (Согньездо), Киро, Антон, Мимо, Тина, Док, Колето, Ани, моя милост (Рая) и завършилия таз годишен курс, Йоан, а Мишур (Ванката) ни очакваше в Грачац.
Още →
Експедиционната група в пещерата Муда се състои от петима хървати Ловел, Дино, Мишур, Лука, Тин и петима българи Ани, Ники, Папи, Монката и аз (Данчето). Разделени сме в четири групи съответно: Папи и Ники заедно с Дино и Лука влизат събота по обяд, останалата част оставаме да помогнем с пренасянето на експедиционния багаж до лагера при яма Виетрова.
Още →
“Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.
По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит.
Още →
Лято е, време е за Кита! Никой не вярваше, но е факт – 14 човека бяхме, готови за експедицията: Папи, Киро, Ефи, Мими, Митака, Радко, Данчето, Мимо, Тошко, Алекси, Монката, Ники, Бобката и моя милост (Рая). На нас с Бобката даже ни беше първа експедиция! Както каза Цеката, ще ни е весело!
Още →
Мда, втори. Че първият беше леко неуспешен. Оказах се страшен заразоносител. Но най-неприятното беше, че това го разбрах докато бях на дългата опашка за влизане в тунела „Караванкен“ посока Хърватия. Така отече първата ми хилядарка след четиредесетака. Карантиниран.
Всяко зло за добро. Сега си имам баркод до края на януари, така че … няма какво да ме бутне.
В края на юли, група от пещерен клуб “Под ръбъ” потегля за Хърватска. Целта е проучване, екипиране и картиране на пещерата “Муда лабудова”. Поканата е от хърватския спелео клуб “Железничар”, а мястото е в западна Хърватска – планина южен Велебит.
Сашо Лазаров и ЦК-та разказват за приключенията им в редовете по-долу.
Още →
Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи.
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
