Есените са за Кита!
Ненужно ясно за широката публика, но предвид почти десетилетието посветено на проучването на масива Църнопац (Велебит, Хърватска) и входовете към едноименната система, като че ли не са останали наши приятели, близки, комшии и колеги, далечни роднини от Исперих, Ямбол и Етрополе, които да не показват завидно знание по география, пещерна логика, потенциал на развитие на карста в този район и нашите успехи там.
Есените са за Кита!
Когато не вали ‘напреко’, когато не оцеляваш през нощта, борейки се с порои, когато не наблюдаваш как полето се пълни и понорите се превръщат в езера, когато няма първи водопад на входа и втори такъв, 200-тина метра по-надолу, когато не се налага да сменяме Велебит с Биоково, както миналата година, или пък да оцеляваме във водопадите и то не веднъж, ама бавно учим, к’во сега.
Есените са за Кита!
Тихи дни, шарени листа, топла напитка, окуражаващо малък брой туристи, ‘но инглиш, айде бегай от тука, да ти не е Август’, ненатрапчива музичка и мъгла, телоугодни температури…есен е и ние сме на Кита!
Районът, пещерата, целите, групата и опитът ни правят всичко лесно. В пещерата имаме достатъчно общ инвентар (въжета, планки, торби), от Церово се носят две връзки пулсове, Папи организира машините, Митака взима неколко шепи анкери, аз оправям храната. Събираме се на беседката, вадим всичко, само за да го приберем и напъхаме по торбите.
Отиваме далеч, трябва ни нов лагер, ще останем 6 дни под земята, където всичко ще зависи от това което сме взели или не. Изследваме най-отдалечените и най-дълбоките райони на системата, но все пак сме и на ваканция, т.е. дебърцини, кисели краставички и сушен пачи крак, както добра плейлиста и подбрана литература са важни за усещането за лукс в бивака.
Планът
Последното ни ходене през 2022-ра имаше идея да преместим лагера в новия район, многото дъжд спомага решението да не влизаме (пак), а да отидем доста по на юг, планината е Биоково, а пещерата Нйемица. Предвид малкото акъл, с който разполагаме, сме горди от решението, не че и там не ни удави де… Все пак преди две години не преместихме лагера, нито пък миналата година, тази година сме решителни – местим лагера.
Имаме две оси на напредване в новия район – ‘Ужасът на Марин’ и ‘True North’. Папи е с нас, а той е човека за ‘Ужасът’, предвид факта, че ‘True North’ e предизвикателно място, с активен меандър, просто отиваме в ‘Ужасът’.
Имаме достатъчно инвентар и екипировка за две групи, като всяка група може да екипира, катери и картира.
Участниците
Като цяло обичайните заподозрени без сериозни изненади. Папи, Док, Киро, Митака, а от Сплит се включва Марин и едно ново момче, Ведран. Е, и аз де. Марин вика ‘много яко’, Ведран пък за първи път влиза толкова дълбоко, толкова далеч и за толкова дни вика ‘ше излезна… некак’.
Изследването
За достигане до лагера и неговото изграждане губим два дни. Влизаме следобяд на първия ни ден, далеч е, а лагер все още няма. Спим на любимия ни ‘Имебрлани’ и се насочваме към мястото за лагер. Копаем, местим и наместваме камъни, носим пясък… става супер.
Следващите 2-3 дни работят две групи, и двете в района на ‘Ани учи църтати’ (в ‘Ужасът на Марин’). Едната се свързва с познати части и стига до дъното на обещаващ 70+ кладенец, т.е. катерене трябва, но има начин, има и игра. Даваме му името ‘Надреално’ и с поглед нагоре си го обещаваме за следващия път.
В резултат затворихме няколко въпросителни в района, но пък отворихме други такива. Картирахме 500м, спускахме се, катерихме и влачихме по корем. Знаем къде може, имаме желание, а и лагерът сега е на хвърлей място от новите простори, които са повече от обещаващи. Огромно, безкрайно, трудно за възприемане дори с карта в ръка.
Пътят наобратно
На 5-тия ден, едната група започва излизане, с Ведран няма бързане, а на Киро колата има нужда от майстора в Грачац. Ние спим под Гърлич и на 6-тия ден се закачваме за въжетата на входната каскада.
Излизаме, любим и ценен момент, естествената светлина, а после и слънчевата, цветовете, после и тези на есента, контраста, мирисите… Липсвали са ни.
Обичаме есените, а есените са за Кита!
Текст: Цветан Костурков