– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
Есените са за Кита!
Ненужно ясно за широката публика, но предвид почти десетилетието посветено на проучването на масива Църнопац (Велебит, Хърватска) и входовете към едноименната система, като че ли не са останали наши приятели, близки, комшии и колеги, далечни роднини от Исперих, Ямбол и Етрополе, които да не показват завидно знание по география, пещерна логика, потенциал на развитие на карста в този район и нашите успехи там.
Още →
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →
Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.
Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.
За систематаКита Гачешина е институция в Хърватската спелеология, а и не само. В цифри този подземен феномен изглежда така: вертикала -737м, хоризонтала 27 802м, надморска височина на входа 915м. Внушителното й развитие в дълбочина, съчетано с километрите ‚канали‘ (както ги наричат Хърватите), впечатляващите обеми и многото на брой страхотни сифони, като че ли не стигат, та отгоре на всичкото след десетина години свръх активни изследвания – системата продължава да има неизследвани части на прекалено много места. Детайлно, обновена карта би била пълна с въпросителни! Системата Драженова Пухалка – Кита Гачешина е сериозен карст, ви казвам – има си всичко, особено обеми. На моменти се усещаш по-скоро като да си на планина – големи сипеи и нападали блокове, обеми, въздушни пасажи, ходене…
За повече информация относно пещерата, моля проверете тук:
http://161.53.55.11/speleo/kitagacesina/index.html
