С огромно тъга ви съобщаваме, че нашата приятелка Ния Миланова ни напусна…
Още →
Категория: Новини
W Le Donne, Италия, 19-28.03
ПЕЩЕРАТА
W Le Donne („Вива ле доне“, буквално „да живеят жените“) е пещера, чиито вход е на 2170м и се намира в Бергамските Алпи(Alpi Orobie, ит., Bergamasque Alps, анг.) в Италия.
Името в миналото е било доста по-вулгарно, пак с „да живеят…“ и пак на женска тематика. След като пропастта добива популярност, се преименува със W Le Donne на италиански филм от 70-те.
Brezno Speceg Dinozavra, -1083м, Канин, Словения
Вместо увод
Канин е високо плато в Словенските Алпи. Изходна точка е долината на река Соча и по-конкретно градчето Бовец. Границата с Италия преминава по основното било. На площта на малката Словенска част на платото Канин и масива Ромбон има 11 хилядарки! Опитайте да си го представите…трудно е.
Повече за изследванията на Канин и хората, които го правят можете да видите в интервюто с Шпела Борко тук.
Още →
Колкина, разбира се! (19.09-24.09)
Септември дойде, а аз няма търпение за експедицията, за която говорим от месеци. Не съм влизала в Колкина точно две години и вече не издържам. Оказва се, че тъй като времето в Пирин е лошо, от клуба няма да има експедиция на Вихренската и вместо това ще влязат в Колкина. За мое огромно съжаление точно тези дати аз съм заета. Всеизвестен факт е, че ако си бил в Колкина, излезеш ли няма да ти се влиза след две седмици отново. Тази новина попари ентусиазма ми като като сняг на Зимевица през август. Експедицията стартира и приключи, а новините от долната земя бяха добри. Групата беше пробила на цели два фронта и край скоро не се виждаше. Ура, сега ми е шансът да надъхам поне още двама да слезем да разгледаме новите места. Отново се чувствах като дете преяло с торта дето чака да му донесат трета Фанта. Започнах агитация и не след дълго групата се оформи – бяхме седем души: Аз (Дани), Алекси, Тони, Гецата, Митака, Кирчо и Тина. За Тина и Кирчо това беше първо влизане до втори подземен лагер, а за Алекси и Гецата второ за две седмици. Поздравления момчета! Всички били в Колкина знаят колко нехуманно отношение има пещерата към човешкото тяло, така че се изисква воля да го направиш два пъти за един месец. Планът беше да влезем от 17 до 24 септември, но за зла участ отново настъпи забавяне и в крайна сметка пътешествието към сърцето на Понор планина започна чак на 19 септември.
Още →
Говорът на черешите
На една от вечеринките на Баба Яга Мимо предложи да отидем до пещера Говорът на водата. От тъкмо завършилите курс 2022, още зелени пещерняци, освен аз, и Тина беше там. Навихме се да веднага без много да му мислим, като към нас се включиха Бобката и Алекси. Никой от нас не беше ходил до дупката, освен Мимо, който е бил там преди доста години. Монката, като най-скорошен посетител на пещерата от събралите се тази вечер, сподели някои впечатления и особености на мястото. Вече ни беше ясно, че ще трябват неопрени, ако искаме да достигнем до края на пещерата, но в последствие разбрах, че е най-добре още от началото да сме с тях, тъй като дупката веднага ни посреща с река и отвес с водопад. В крайна сметка се разбрахме да отидем в неделя през идната седмица.
Още →
Втори дубъл – Кита, Хърватска, 2021
Мда, втори. Че първият беше леко неуспешен. Оказах се страшен заразоносител. Но най-неприятното беше, че това го разбрах докато бях на дългата опашка за влизане в тунела „Караванкен“ посока Хърватия. Така отече първата ми хилядарка след четиредесетака. Карантиниран.
Всяко зло за добро. Сега си имам баркод до края на януари, така че … няма какво да ме бутне.
Вихренската – трети дубъл
Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).
Колкина, разбира се! (19.09-25.09)
15.09. Сряда
Митака:
За мен експедицията започна още на 15.09. при редовната среща на клуба край заведението „Баба Яга“ в парка между бул. „Васил Левски“ и едноименния стадион. Личеше си, че по една или друга причина много от обичайните заподозряни няма да участват, а останалите се колебаят. Самият аз вече си бях осигурил отпуската с тежки преговори и нямах намерение да изпускам възможността да вляза отново в превърналия се подземен дом на клуба.
В крайна сметка само двама души ми потвърдиха твърдо, че имат желание да влязат – Велин, член на клуб „Академик“, имащ интерес от много време да влезе в Колкина, и Ники Найденов – млад, но обещаващ пещерняк и член на „Под Ръбъ“. Все пак се събраха достатъчно хора да оформим минималния брой от трима пещерняка за осъществяване на проникване в Колкина.
Колелата се задвижиха.