Моята първа експедиция започна на осемнайсетия ми рожден ден. Уговорката ни беше привечер да се съберем на обичайната дестинация, от която започват пещерните приключения, а именно – Била-та на Люлин. През деня се видях с близки хора по повод чисто новото ми пълнолетие и мина като сън, знаейки какво пътуване ме очаква. Пътуване в непознатото. Бях леко уплашена.
Още →
И тази нова година я посрещнах под земята, в така обичаната и безкрайна Колкина дупка. Както всяка колкинска експедиция, и тази беше изпълнена с емоции, вълнения, случки и нови открития… Телефонът ми се счупи и затова към разказа, вместо снимки, качвам едни супер достоверни и непреувеличени скици.
Още →
С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
Намирам се на минус 200 метра под земната повърхност. Стъпила съм на малка площадка по средата на един 140-метров кладенец. Не мога да се върна нагоре, откъдето съм дошла, защото въжето, по което съм се спуснала, вече е издърпано. Не мога да продължа надолу, защото въжето, което е предвидено за спускане рязко намаля и не стига. Площадката, на която съм стъпила, е точно толкова голяма, колкото да побере седем души. И о, какъв късмет! С мен има още шестима – не повече. Над нас се вижда само мрак. Под нас се вижда само тъмнина. Около нас се разнася мирис на страх и урина…
Как се озовахме там? Много лесно!
Още →
Много съм слушала за възхитителните гледки, за незабравимото спане под връх Вихрен, за мраморната пещера, носеща потенциал за хилядарка 😉
Още →
Беше 27 юни. Намирах се на първи ред в 23 аудитория в южното крило на Софийски университет. Оставаха 5 минути до предаване на изпитните листове. Струваше ми се преди цяла вечност щом посегнах да спра алармата в 4 на следващата сутрин. Десет минути по-късно Данчето ми звънна, че скоро ще пристигнат пред нас. Отворих входната врата и спрях. “Я по-добре да си взема ПВЦ-то.” Така, следващото Хърватско приключение започна.
Още →
От години слушам за Чвръсница, планина висока над 2200 метра в Босна и Херцеговина. Карст който още не е проучен. Осеяно с входове на вертикални пещери. След няколко неходения дойде време да отидем. Местният пещерен клуб – Спелео дружество “Миятови Двори” от Томиславград организират експедиция там. Решаваме да се закачим към тях. Тъкмо да се омешаме.
Още →
Всичко започна с изречението „Дали не е лошо да си направим опреснителен курс по първа помощ? “ и наивното ми „Аз това мога да го организирам. “
Още →
Въпросите около скалните рисунки в с. Заселе все още търсят своите отговори
Повече от десетилетие Пещерен клуб „Под Ръбъ“, базиран в с. Церово, проучва най-дългата пещера в България – Колкина дупка (24 250 м дължина и 561 м дълбочина). Към 2025 г. структурата на Колкина дупка, след достигането на последния лагер „Мартенски сняг“ (ок. 4 км и 545), вече сериозно затруднява проучванията отвъд познатото. Поради тази причина в началото на февруари 2025 г. група от клуба в състав Павлин Димитров (Папи), Алекси Минев, Анна-Мария Стоянова, Симеон Ненков, Стефан Божанов осъществява теренни проучвания в района на с. Заселе с цел да локализира изхода на пещерата. По време на обходите Павлин Димитров забелязва върху масива на скалния венец няколко петроглифа, които привличат вниманието му. Дългогодишният му опит със спелеологията и спелеовандализма го насочва към хипотезата, че те не са дело на съвременна човешка активност.
Още →
Ще се запитате какво общо имаме с хайдушките гарги ли? Наглед да изглежда, че няма какво да правят из нашите запазени територии – пещерите, в нашия случай си имаме съквартиранти точно във входния отвес на Колкина дупка!
Още →