Експедиционната група в пещерата Муда се състои от петима хървати Ловел, Дино, Мишур, Лука, Тин и петима българи Ани, Ники, Папи, Монката и аз (Данчето). Разделени сме в четири групи съответно: Папи и Ники заедно с Дино и Лука влизат събота по обяд, останалата част оставаме да помогнем с пренасянето на експедиционния багаж до лагера при яма Виетрова.
Още →
Ето, че дойде юли, а с него и лятото и ние решихме да направим експедиция в Колкина. В началото искаха да дойдат доста хора, но с наближаването на датите на експедицията един по един отпадаха и накрая останахме 6 човека – Данчето (организатор), Тошето, Мартичка, Ники, Благо и Алекси(аз).
Още →
С огромно тъга ви съобщаваме, че нашата приятелка Ния Миланова ни напусна…
Още →
ПЕЩЕРАТА
W Le Donne („Вива ле доне“, буквално „да живеят жените“) е пещера, чиито вход е на 2170м и се намира в Бергамските Алпи(Alpi Orobie, ит., Bergamasque Alps, анг.) в Италия.
Името в миналото е било доста по-вулгарно, пак с „да живеят…“ и пак на женска тематика. След като пропастта добива популярност, се преименува със W Le Donne на италиански филм от 70-те.
Вместо увод
Канин е високо плато в Словенските Алпи. Изходна точка е долината на река Соча и по-конкретно градчето Бовец. Границата с Италия преминава по основното било. На площта на малката Словенска част на платото Канин и масива Ромбон има 11 хилядарки! Опитайте да си го представите…трудно е.
Повече за изследванията на Канин и хората, които го правят можете да видите в интервюто с Шпела Борко тук.
Още →
Септември дойде, а аз няма търпение за експедицията, за която говорим от месеци. Не съм влизала в Колкина точно две години и вече не издържам. Оказва се, че тъй като времето в Пирин е лошо, от клуба няма да има експедиция на Вихренската и вместо това ще влязат в Колкина. За мое огромно съжаление точно тези дати аз съм заета. Всеизвестен факт е, че ако си бил в Колкина, излезеш ли няма да ти се влиза след две седмици отново. Тази новина попари ентусиазма ми като като сняг на Зимевица през август. Експедицията стартира и приключи, а новините от долната земя бяха добри. Групата беше пробила на цели два фронта и край скоро не се виждаше. Ура, сега ми е шансът да надъхам поне още двама да слезем да разгледаме новите места. Отново се чувствах като дете преяло с торта дето чака да му донесат трета Фанта. Започнах агитация и не след дълго групата се оформи – бяхме седем души: Аз (Дани), Алекси, Тони, Гецата, Митака, Кирчо и Тина. За Тина и Кирчо това беше първо влизане до втори подземен лагер, а за Алекси и Гецата второ за две седмици. Поздравления момчета! Всички били в Колкина знаят колко нехуманно отношение има пещерата към човешкото тяло, така че се изисква воля да го направиш два пъти за един месец. Планът беше да влезем от 17 до 24 септември, но за зла участ отново настъпи забавяне и в крайна сметка пътешествието към сърцето на Понор планина започна чак на 19 септември.
Още →
На една от вечеринките на Баба Яга Мимо предложи да отидем до пещера Говорът на водата. От тъкмо завършилите курс 2022, още зелени пещерняци, освен аз, и Тина беше там. Навихме се да веднага без много да му мислим, като към нас се включиха Бобката и Алекси. Никой от нас не беше ходил до дупката, освен Мимо, който е бил там преди доста години. Монката, като най-скорошен посетител на пещерата от събралите се тази вечер, сподели някои впечатления и особености на мястото. Вече ни беше ясно, че ще трябват неопрени, ако искаме да достигнем до края на пещерата, но в последствие разбрах, че е най-добре още от началото да сме с тях, тъй като дупката веднага ни посреща с река и отвес с водопад. В крайна сметка се разбрахме да отидем в неделя през идната седмица.
Още →
