След предния лежерен уикенд, в който курсистите се поровиха си Боснешките дупки Академик и Пепелянка, този трябваше да проверим какво точно са забравили от движението по въже или дали въобще помнеха нещо… Къде би било най-подходящото място това да се случи? Няма две мнения по въпроса – пускаме ги в Колкина, пък ако се оправят, значи ще ги бъде 😉
Последен октомврийски уикенд с прекрасно и топло време и пореден за курса с тренировка на скали у наше село… Само че, този път имаше една разлика – щяхме да преспим на открито на Подмола и на следващия ден да се случи Първото влизане в пропастна пещера на курсистите… Кой квото научил за момента, щеше да се оправя сам на въжето!
Вчера близки приятели на Косьо Касабов направиха страхотен жест като дариха 300м въже, 4 карабинера с муфи, 4 водещи и гръдни самохвати и 4 майона на клуб “Под Ръбъ”.
Косьо беше пещерен инструктор в нашия клуб, но по-миналата седмица го загубихме в ужасно нелеп инцидент.
Историята започва няколко седмици преди проникването. Зададох въпроса „Kой ще е основен организатор на септемврийската експедицията в Колкина?” и отговорът, който получих, беше повече от ясен – „Отиваме и влизаме“.
Скромният ми опит с отиване и влизане е, че винаги има пропуски, особено когато трябва да влязат и двама току-що завършили курсисти, както беше в случая. Challenge accepted. Захванахме се с Радост и започнахме да правим екселски таблици – една за наличната и нужната храна, една за кой и кога ще може да влезе, една за нужния инвентар, една за задачите, които трябва да се свършат вътре и т.н. и т.н. Таблици да има. За щастие имахме нужната подкрепа от членовете на клуба и нещата вървяха по мед и олио.
Когато пролетният ни курс завърши, сред сълзи и сополи се разделихме с плановете за нов такъв догодина, както обичайно… Ах, а само колко време имаше до тогава…
И какво да правим – есента дойде, интересът към пещерното обучение се възбуди (дали защото учениците тръгнаха на училище или лятото свърши) и ето една вечер, съвсем хъшовската, на една клубна сбирка решихме, че ще направим и един есенен курс. Пък каквото самохват покаже!
Още от преди началото на лятото бях започнала да разпитвам познати и приятели дали знаят нещо за експедицията на Бански Суходол. Варианти какви ли не чух – за 3 дни в средата на юли; за седмица в началото на август; за това, че изобщо няма да я има… След завръщането ми от Грузия, бях приятно изненадана, докато почивах на Маслен нос, че експедиция ще има – за цели две седмици от края на август и началото на септември. И организатори имало – цели 2 клуба (Академик София и Хелектит) и хора щяло да има. С пещерното ми гадже – Данчето, се вдъхновихме от рано-рано и се зарекохме: „Отиваме и влизаме!“.
Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктури, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се катерите и слизате по въже посредством пещерна екипировка). Да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.
Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.
Дойде това време от годината, в което пещерният ни курс стига своя финал… Или денят на страшния И З П И Т!!!
Подмола в наше село Церово отново щеше да стане свидетел на курсистките неволи, притеснения и липса на знания пред знайни и незнайни изпитващи. Торти или подкупи никой не се беше сетил да вземе.
