– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
Беше 27 юни. Намирах се на първи ред в 23 аудитория в южното крило на Софийски университет. Оставаха 5 минути до предаване на изпитните листове. Струваше ми се преди цяла вечност щом посегнах да спра алармата в 4 на следващата сутрин. Десет минути по-късно Данчето ми звънна, че скоро ще пристигнат пред нас. Отворих входната врата и спрях. “Я по-добре да си взема ПВЦ-то.” Така, следващото Хърватско приключение започна.
Още →
Есените са за Кита!
Ненужно ясно за широката публика, но предвид почти десетилетието посветено на проучването на масива Църнопац (Велебит, Хърватска) и входовете към едноименната система, като че ли не са останали наши приятели, близки, комшии и колеги, далечни роднини от Исперих, Ямбол и Етрополе, които да не показват завидно знание по география, пещерна логика, потенциал на развитие на карста в този район и нашите успехи там.
Още →
Преди да видя планината от въжета в багажника на Монката май не вярвах, че наистина съм част от експедицията в Словачка яма. Но като се замисля, в този момент още не бях регистрирала, че пещерният курс е приключил. Приключил е само на хартия, на практика тепърва започва. И така запалихме към природен парк Северен Велебит, Хърватия.
Още →
Вместо увод
Изследването на пещери носи рискове. Дълбоки пропасти, водопади, катерене, реки, тесни пасажи, затрупани зали, километри подземни галерии отдалечени на часове и дни от повърхността… списъка не е изчерпателен. Отгоре на всичкото, трябва да имаме предвид и личната, субективна преценка на даден изследовател. Неговите знания, умения и опит, а и разбиране за риск. Реалната опасност в комбинация с лоша преценка често водят до инцидент.
Спелеологията не е покер, нито ‘екстремен’ тип занимание, където разчитаме на шанс или късмет. Рисковете трябва да бъдат предвиждани и управлявани с цел същите да бъдат намалени или напълно елиминирани.
Още →
4-ти ноември, началото на хърватската експедиция – Кита ни очакваше! Юнашки потеглихме 12 участника – Папи, Данчето, Иво (Согньездо), Киро, Антон, Мимо, Тина, Док, Колето, Ани, моя милост (Рая) и завършилия таз годишен курс, Йоан, а Мишур (Ванката) ни очакваше в Грачац.
Още →
Експедиционната група в пещерата Муда се състои от петима хървати Ловел, Дино, Мишур, Лука, Тин и петима българи Ани, Ники, Папи, Монката и аз (Данчето). Разделени сме в четири групи съответно: Папи и Ники заедно с Дино и Лука влизат събота по обяд, останалата част оставаме да помогнем с пренасянето на експедиционния багаж до лагера при яма Виетрова.
Още →
“Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.
По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит.
Още →
Лято е, време е за Кита! Никой не вярваше, но е факт – 14 човека бяхме, готови за експедицията: Папи, Киро, Ефи, Мими, Митака, Радко, Данчето, Мимо, Тошко, Алекси, Монката, Ники, Бобката и моя милост (Рая). На нас с Бобката даже ни беше първа експедиция! Както каза Цеката, ще ни е весело!
Още →
И така, отново на Недам. Или поне за по-голямата част от екипажа. Аз отидох за първи път на пещера в Хърватска. Просто една прекрасна сряда вечер на Баба Яга Папи каза „Мимо, айде с нас на хилядарка в Хърватска за 5 дена“ и аз като човек, който винага планира внимателно в детайли и то за месеци, години напред, казах „Добре, идвам“. В този момент се сформира и окончателния списък с участници – Папи, Ефи, Данчето и аз. Още →
