Категория: Приключения

Да остарееш по време на пандемия

Posted on by

На 14.03 съм роден, та решихме с Колето (който пък е няколко дни по-рано) да съберем една сговорна дружина от Под РъБъ и да се почерпим по повода. Поради стеклите се обстоятелства след сладкото похапване на прилепи и змии в една конкретна държава, се взе решението клуба да отмени всички масови мероприятия и зимния курс бе зазимен.

Въпреки всичко, Папи реши да ми направи супер подарък и ни заведе на нещо ново за мен, а именно каньонинг край Бов. Както всеки път, се тръгна без конкретен план, но това никога не е пречело да се забавляваме.

Още →

Колкински вълнения (есенна експедиция 2019)

Posted on by

Историята започва няколко седмици преди проникването. Зададох въпроса „Kой ще е основен организатор на септемврийската експедицията в Колкина?” и отговорът, който получих, беше повече от ясен – „Отиваме и влизаме“.

Скромният ми опит с отиване и влизане е, че винаги има пропуски, особено когато трябва да влязат и двама току-що завършили курсисти, както беше в случая. Challenge accepted. Захванахме се с Радост и започнахме да правим екселски таблици – една за наличната и нужната храна, една за кой и кога ще може да влезе, една за нужния инвентар, една за задачите, които трябва да се свършат вътре и т.н. и т.н. Таблици да има. За щастие имахме нужната подкрепа от членовете на клуба и нещата вървяха по мед и олио.

Още →

Кристализирали в Северен Пирин

Posted on by

Разказ за приключения из мраморния дворец на циркус
Бански Суходол и част от катакомбите му

Още от преди началото на лятото бях започнала да разпитвам познати и приятели дали знаят нещо за експедицията на Бански Суходол. Варианти какви ли не чух – за 3 дни в средата на юли; за седмица в началото на август; за това, че изобщо няма да я има… След завръщането ми от Грузия, бях приятно изненадана, докато почивах на Маслен нос, че експедиция ще има – за цели две седмици от края на август и началото на септември. И организатори имало – цели 2 клуба (Академик София и Хелектит) и хора щяло да има. С пещерното ми гадже – Данчето, се вдъхновихме от рано-рано и се зарекохме: „Отиваме и влизаме!“. 

Още →

Йес-йес-йес, то е то! Ямски състав „Църнопац“

Posted on by

Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →

Черешова експедиция без бананни или С деца на море без сапун

Posted on by

Не го планирах така. А даже и да го бях планирал пак нямаше да го догодя така. Исках само малка група да довърши цялата работа зад полу-сифона. Малко катерене, малко картиране и voila, ама ей на… ce la vie. То взе, че стана международна експедиция с купчина дечица. Да, бе деца, цели две на брой. Единият герой, Гецата, на 16 и другия, курсист Стефчо (Стечко), на 17. Ники не се води от децата, че минава 20те години, но и той е келеш. За съжаление се разболя на влизане и беше изпратен към повърхността.  Първият е стар познайник на колкинските експедиции. Тази му беше трета подред. Вторият пресен, пресен завършил курса на ПК“Под ръбЪ“.  Алекс от румънския клуб „Силекс“ от Брашов (вече идвал веднъж) също се присъедини към нас. А в последствие разбрах, че ще идват и сърби. Не беше много сигурно, та не вложих много мисъл в това. А трябваше. На предна експедиция били идвали, но стигнали само до лагер „Слънце“. На повърхността дежуриха Калина, Калинка, кучето Карма, Нийка (дъщерята на Найден и Калина) и самия Найден се присъедини малко по-късно. Маджо и верният му автомобил ни изпратиха и посрещнаха. Още →

Изгубени в Мрака – Колкина, Великден 2019

Posted on by

Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →

Родопска ледена пързалка

Posted on by

Организацията за ходене по пещери е винаги изключително ясна: „Отиваме и влизаме!“. Какво има толкова да му мислим.

  1. Кога отиваме? Ами март, че е женски месец.
  2. Къде отиваме? Ледницата на Гела и Иванова вода, че тъкмо да си имаме и вода, и лед.
  3. Кой ще се включи? Двама луди учени и двама инженера (не че са нужни много инженерите, но е хубаво да ги има – ей така за цвят).
  4. Имаме ли мисия? Имаме!

Още →

Масивът Дахщайн, експедиция 2018

Posted on by

Септември 2018 аз, Мими(Хеликтит) и Сашо посетихме английската експедиция на Дахщайн, Австрия в търсене на най-дълбоката пещера в Европа. Над 30 пещерняка от 5 държави – Англия, Франция, Германия, България и Израел взеха участие, а най-възрастен беше Жан-Пол на 67 години. Още →

Страх от тъмното в Колкина дупка

Posted on by

Тъкмо завършили пещерен курс към ПК „Под ръбЪ“, ходихме що-годе редовно на клубните срещи, състоящи се всяка сряда на баба Яга. С другарчетата не бяхме ходили по дупки от доста време, а и не тренирахме много активно след изпита. Всеки заминал нанякъде – я по екскурзии, я по командировки, сватби и какво ли не. На една юнска среща, богата откъм присъствие, натегачите на курса (аз и Стамен) изревахме, че ни се ходи на някъде и не къде да е, а в Колкина дупка. Много не ни чуха, но целта ни беше Делчо, чиито отговор бе вълшебен: „Изберете си дата след 8ми юли, че ще ходя на ИраклитУ.“

Още →