С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
Ех, Док… един живот не стига, казват, и не ни стигна. С такова желание за живот и всичко, което ни носи, и два нямаше да стигнат, че и повече, бе, Док. Казват, че е важно не колко живееш, а дали живееш изобщо. А ти добре го живееше… грабеше с пълни шепи, че и ръкавите мокреше.
Смирен и уверен, кротък, но и борбен, спокоен, а така любопитен към всеки склон, меандър, човек или държава. ‘Знаеш ли за…?’ най-често биваше последвано от ‘Айде, да ходим’. Така се запознахме ние с теб, така те опознахме… по ръбове, по биваци, в коли, палатки, на маса или в бар, винаги с усмивка, така топъл, откровен, естествено добър, със силна воля и успокояващо присъствие.
Беше ни приятно да сме с теб, да сме около теб, да говорим за теб, да те споменаваме… нещо в теб привличаше хората, правеше от тях приятели, добри приятели… извличаше най-доброто от всички нас, вдъхновяваше ни, ама тихо, не разбирахме, но следвахме… и беше хубаво, толкова ни беше хубаво. Ще ни липсваш Док, много ще ни липсваш, но ще те помним и докато си говорим за теб, ти ще си с нас и ‘се си мисля, че ще ни помагаш, когато потрябва, а и за някоя друга щуротия също.
За там сме чували че снегът е винаги пухкав, склоновете безкрайни и пещерите неизследвани, но без гадните фурни на Колкина, разбира се. Разцъкай малко, поразгледай, изкефи се и да не ни забравиш. До скоро Док..
От клубъ, 12.01.2026
Погребението ще бъде на 13ти Януари от 10:30ч. в гробищата на Долна Кремена, Мездра