Курсът се проведе между 17 и 22 юли в близост до Шамбери, Франция. Включваше три дни практики на скали и три дни практика в пещери, съчетани с вечерни лекции. Материалът е максимално компресиран и отбран, за да обхване, доколкото е възможно основите на спасителските практики в рамките на 6 дни. По тази причина общото впечатление беше, че курсът е доста интензивен, особено ако човек не се е сблъсквал преди с тези неща. За останалите участници по-голям интерес представляваха разликите в методологията на френското спасяване. Няколко такива примера, които направиха впечатление са:
- изкуствени опори се коват почти изцяло със спитове
- осигуровката с водещ самохват или шунт при рапел дори със симпъл е отживелица при тях
- при връзване на товароразпределителен ринг се завъртат и трите рамена в една и съща посока, което не е новост, но не прилагат другия вариант с две рамена в различни посоки.
- товарно и теглещо въже на тролей връзват само за един ринг.
таме да разгледаме и съпоставим най-популярните автоблокиращи рапелни съоръжения, по-известни като стоп десандьори, от гледна точка на използването им в пещерното дело*. И за това е нужно първо да разясним какво разбираме под автоблокиращи рапелни съоръжения. Това са съоръжения, които в случай на ЗАГУБА НА КОНТРОЛ НАД ВЪЖЕТО предотвратяват свободното падане на пещерняка през въжето, като след това рапелът може да бъде продължен без допълнителни манипулации, като откачане на водещия самохват, а само чрез функциите на самото съоръжение. Това предимно се осъществява чрез лост, който докато е управляван, съоръженията работят, а когато управлението спре те блокират. 
