‘Оги и хлебарките’ или Кита 2018

Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.

Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.

Още →

Содом и солните пещери в Израел

“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”

 Стивън Кинг, “Тъмната кула”

Още →

#трай си

Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…

Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.

На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.

Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш,  планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели. 

В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.

Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си! 

 

Автор: Цветан Костурков

Понор планина и карста в нея

УВОД

В централната част на Западна Стара планина се разполага Понор планина. Тази планина е впечатляващ район, който се характеризира със заравнен релеф, оформящ няколко заравнени повърхности. С най-широко площно разпространение са площите с надморска височина от 1100 до 1300 m с обширно и сравнително заравнено било. Понор планина е разположена между Петроханския проход и река Гинска (Нишава) от запад, от река Искър на изток, от юг се ограничава от реките Козля и Искрецка, а от север от Кознишкия рид и река Пробойница. Планината е слабо населен район, а населените места са предимно по нейната периферия. От години тази планина привлича много изследователи, но най-голям интерес представлява за хидрогеолози и спелеолози. Лесният достъп и близостта до София дават възможност за нейното добро изучаване и изследване. Още →

Колкина 14.09-22.09 – картиране и проучване

В периода 14-22.09 влязохме шест души в състав: Папи, Деката, Киро, Аз (Ефи) от “Под Ръбъ”, Ани – “Ъндърграунд” и Васко – “Лудия” за изследване на пещерата. За пълна карта кликнете тук.

Разказ на Делчо Топалов за събитията под земята през изтеклата седмица:

И настъпи дългоочакваният 14 септември. Петък. По план трябваше вечерта вече да сме на къщичката. Лек проблем отложи заминаването за събота. Без зор, за къде да бързаме, нали сме в отпуска. Още →

Пролетно почистване в Церово

За четвърта година организирахме и участвахме в традиционното вече пролетно почистване в района на с. Церово. Този път почистването се разгърна в три района: част от квартал Селнината, училището и пътя между Гламек и чешмата за Заселе (в последния влезе и местността около тренировъчните скали при Подмола).

Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. Още →

Водени Тобоган, Велебит, Хърватска

Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.

Още →

Хронологичен разказ на експедиция Колкина 27.01 – 02.02

пред Къщичката на Колкина

Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута  бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.

Още →

Стара Школа, Биоково, Хърватска – начало и край

Начало 05-07.06

Стара Школа остана като нашия летен спелео спомен за годината. Средата на Юни отидохме за започването на експедицията, в която се бяха включили завиден брой местни пещерняци. Целта беше да се прекартира и да се погледне дъното.

Пещерата (по стара карта) е -576м на нас с Марин ни се падна екипиране от лагера на долу и картиране. Съответно стигнахме до около – 500м и поради липса на инвентар, започнахме картиране обратно нагоре. Дупката остава изключително приятно впечатление – някак си не усещаш нито стряскащите 3 градуса температура, нито дълбочината. Всъщност отвесите са доста надробени и големи вертикали и каскади, няма (http://www.hps.hr/vijesti/4868/odrzan-speleoloski-logor-ks-na-jami-stara-skola-biokovo/). Удобна е някак си, като единствени ключови моменти могат да бъдат един два пасажа в меандъра, който започва непосредствено след лагера (-280м). Всъщност, именно тази част от пещерата придобова по-нашенски харкатер, т.е. започва активен меандър, в който обаче не се мокриш при нормални условия. Още →