На 2-4 Декември 2022 се проведе акция за преекипиране и екипиране на част от пътя навътре е пещера Янтра. Това е пещерата в България с най-голяма положителна денивелация (нагоре от входа) – 93м. Пещерата е дълга малко над 3км, през по-голямата част се ходи по реката, няма притоци. Има старо сухо ниво където е и изграден подземният лагер.
Още →
Курсът се проведе между 17 и 22 юли в близост до Шамбери, Франция. Включваше три дни практики на скали и три дни практика в пещери, съчетани с вечерни лекции. Материалът е максимално компресиран и отбран, за да обхване, доколкото е възможно основите на спасителските практики в рамките на 6 дни. По тази причина общото впечатление беше, че курсът е доста интензивен, особено ако човек не се е сблъсквал преди с тези неща. За останалите участници по-голям интерес представляваха разликите в методологията на френското спасяване. Няколко такива примера, които направиха впечатление са:
Най-накрая!!! Дългожадуваната хилядарка. Първата дупка на френска територия, първата хилядарка след четиридесетте, първите по-сериозни контакти с активни френски пещерняци. И разбира се, това е емблематичната първа хилядарка за нашата цивилизация: Гуфер Берже. Ежегодна експедиция за почистване на пещерата от вещи и боклуци, останали долу още от времето на първите изследователи. Между другото, и с тях се запознахме, но всичко по реда си.
Още →
Расскажите больше о себе с точки зрения ваших пещерных интересов. Как все началось? Кем работаете и как это отражается на ваших занятиях спелеологией?
Когда мне было 14 лет, мы были с родителями в походе в Крыму, там как раз только открыли для посещения туристическую пещеру Мраморную, меня очень поразило, что можно исследовать такие необычные места. Осенью я записалалсь в детский кружок спелеологов при Дворце Пионеров, где тогда преподавала легенданая советская спелеологиня Крапивникова Тамара Ивановна. В кружке мне понравилось, там мы в основном исследовали горизонтальные лабиринты пещер Западной Украины, а уже после школы я попала на семинар УСА на Караби-Яйле и так началась моя вертикальная спелеология.
Что касается работы, то тут все было разнообразно. У меня экономическое образование, но работа не должна мешать заниматься спелеологией — это главное правило. За это время я жила в четырех странах, работала фотографом, журналистом, гидом, менеджером, у меня было своя фирма по производству одежды и снаряжения для спелеологов…
С 2015 года я занимаюсь организацией активных путешествий по всему миру, в горы и не только.
Разкажете ни повече за себе си от гледна точка на вашите пещерни интереси. Как започна всичко? Какво работите и как се отразява това на спелеоложките Ви изследвания?
Когато бях на 14 години, родителите ми и аз бяхме на поход в Крим, там току-що бяха отворили за посещение туристическата пещера Мраморная, бях много изумена, че е възможно да се изследват такива необичайни места. През есента се записах в детски пещерен кръжок в Двореца на пионерите, където по това време преподаваше легендарната съветска спелеоложка Тамара Ивановна Крапивникова. Харесах кръжока, там основно изследвахме хоризонталните лабиринти на пещерите на Западна Украйна и след като завърших училище попаднах на семинар на Украинската спелео асоциация на Караби-Яйла и така започна моята вертикална спелеология.
Що се отнася до работата, работила съм най-различни неща. Имам икономическо образование, но основното правило е работата да не пречи на спелеологията. До ден днешен съм живяла в четири държави, работила съм като фотограф, журналист, водач, мениджър, имах собствена фирма, произвеждаща дрехи и оборудване за пещерняци …
От 2015 г. организирам активно пътешествия по света, из планините и не само.
Аз: Сега си представи да си в сифона и да ти изгасне челника!
Гецата: Не ме плашѝ! Ще сънувам кошмари, това е по-страшно от Торбалан.
Монката: Ахаха щото е истинско нали… Още →
Мда, втори. Че първият беше леко неуспешен. Оказах се страшен заразоносител. Но най-неприятното беше, че това го разбрах докато бях на дългата опашка за влизане в тунела „Караванкен“ посока Хърватия. Така отече първата ми хилядарка след четиредесетака. Карантиниран.
Всяко зло за добро. Сега си имам баркод до края на януари, така че … няма какво да ме бутне.
Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).
Докато Гецата се бореше да закърпи скъсаната палатка, а вятъра пък се бореше да я докъса аз по модерно му снимах клипче. Дали пък мерака за приключения не ни беше в леко повече този път. Не, глупости, това е само един вятър, даже ни издуха облаците. Два дни вече сравнявам добре организираното от Цеката ходене миналата година и тазгодишната леко ръбеста експедицийка. Общото свободно време на невероятната ни четворка беше в прозореца с не най-прекрасната прогноза, – бяхме след голямата буря преди два дни но пък преди баш хубавото време. Джамджиевият ръб, където е входа на Вихренската пещера, не е топ място на което да съзерцаваш опустошителната сила на природата. Още →
Понеделник, 26.07
Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.
