Category Archives: Статии
на 04.04.2017 Пролетно почистване в Церово
За четвърта година организирахме и участвахме в традиционното вече пролетно почистване в района на с. Церово. Този път почистването се разгърна в три района: част от квартал Селнината, училището и пътя между Гламек и чешмата за Заселе (в последния влезе и местността около тренировъчните скали при Подмола).
Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. (още…)
на 16.02.2017 Водени Тобоган, Велебит, Хърватска
Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.
на 02.02.2017 Карта на Колкина до 02.02.2017
на 02.02.2017 Хронологичен разказ на експедиция Колкина 27.01 – 02.02
пред Къщичката на Колкина
Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.
на 25.01.2017 Стара Школа, Биоково, Хърватска – начало и край
Начало 05-07.06
Стара Школа остана като нашия летен спелео спомен за годината. Средата на Юни отидохме за започването на експедицията, в която се бяха включили завиден брой местни пещерняци. Целта беше да се прекартира и да се погледне дъното.
Пещерата (по стара карта) е -576м на нас с Марин ни се падна екипиране от лагера на долу и картиране. Съответно стигнахме до около – 500м и поради липса на инвентар, започнахме картиране обратно нагоре. Дупката остава изключително приятно впечатление – някак си не усещаш нито стряскащите 3 градуса температура, нито дълбочината. Всъщност отвесите са доста надробени и големи вертикали и каскади, няма (http://www.hps.hr/vijesti/4868/odrzan-speleoloski-logor-ks-na-jami-stara-skola-biokovo/). Удобна е някак си, като единствени ключови моменти могат да бъдат един два пасажа в меандъра, който започва непосредствено след лагера (-280м). Всъщност, именно тази част от пещерата придобова по-нашенски харкатер, т.е. започва активен меандър, в който обаче не се мокриш при нормални условия. (още…)
на 22.12.2015 10 предимства на подменената екипировка*
1. Можеш да се отпуснеш на късия си осигурителен без да те побиват тръпки и да теоретизираш около скърцането във възлите, докато си мислиш, че аха и ше се скъса;
2. Спомняш си, че основната функция на поларизона не е да подплатява кордурата и да предпазва от прежулване, а всъщност да топли;
3. Новата грънда лента е по-красива някак си, а и толкова елементрано се прогонва без възлите по нея. Превръзването на гръдната е упоритост в отказа си да приемеш, че пак се е скъсала;
4. Торбата със здраво дъно, най-добрата торба;
5. Кордура – ебаси, е тва е да си Софиянец значи а!? (още…)
на 17.12.2015 Банковица-31.10.2015г.
На 31.10, в късния следобед, към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моя неопрен.Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросния сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2 часа през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 часа сутринта.
на 15.10.2015 Мая Арапит 2015
От 25.07.2015г. до 09.08.2015г. се проведе пещерна експедиция „Мая Арапит 2015”. Повечето участници бяха предимно от „Под ръбъ”, но имаше присъствие от „Академик”, „ПКСУ София” и някои свободно практикуващи. Общо бяхме 16.
Пещерата Мая Арапит се намира в планината Проклетия, в Северна Албания, близо до границата с Черна гора. Планината е по-ниска от нашите в България, но с огромните, дълбоки долини, заобиколени от отвесни върхове, изглежда величествено и привлекателно за любителите на алпинизма и спелеологията. (още…)
на 25.09.2015 Словачка яма ( Slovacka Jama), Велебит, Хърватска
Експедицията Северен Велебит беше обявена в началото на тази година. Голям кеф изглежда и после веднага осъзнаваш колко прецакана е тази част на битието… Самото лято е, в Хърватска тва е сезон и половина – невъзможно демек. С Възрожденско смирение остава да въздъхне човек, да напълни чибука, да седне под лозата, да послуша как чучура капе до него и да констатира – толкова близо, а толкова далеч…
Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина! (още…)
на 13.08.2015 Нейно величество Проклетия
Юли месец прекарах една седмица на полска експедиция в планината Проклетия на границата между Черна Гора и Албания. Районът се нарича „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцетуп или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни. Зла Колата се казва и най-високият връх за Черна Гора и 16-ти по височина в Проклетия – 2535м. (още…)