На 17-ти април се проведе организираното ни от клуба традиционно пролетено почистване в наше си село. Колкото и да се бяхме уговорили времето да е слънчево, синоптиците в последния момента ни отказаха и пуснаха дъжда 😀 Предполагаме, че атмосферните условия бяха и причината да не успеем да се съберем повече хора. Но пък групата ни беше супер добра!
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Вече съм на 46 години и съм отраснал в гр. Русе до р. Дунав – далеч от всички планини. Първият ми досег с пещерната кал, макар и доста случаен, беше преди 30 години. Тогава въобще не предполагах, че толкова време ще продължа да се въргалям под земята. Харесва ми да катеря по скали и опитвам да балансирам между пещерите и катеренето. Катеренето много ми помага за физическата подготовка и по-увереното ми движение в пещерната среда. Съвсем естествено като млад имах мечти да ида на по-висок връх, на по-дълбока пещера и съм благодарен на съдбата за възможностите, които ми е предоставила.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Казвам се Жана Мариянович. Родена съм 1985 г. в Мостар, град разположен на бреговете на река Неретва и един от най-красивите градове в Босна и Херцеговина. Член съм на пещерен клуб ”Херцег”, Мостар от самото му основаване, като съм един от учредителите му. Към момента съм председател на клуба. Още →
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Започнах да се занимавам със спелеология, когато бях тийнейджър. Близо до къщата ми имаше малка пещера. Това беше първата ми среща със спелеологията.
Няколко години по-късно започнах да излизам извън границите на ”моята територия” и да проучвам други райони в близост. Последва експедиция в Крубер – Вороня. Участвам и следя няколко проекта в дълбоки пещери. Главно се интересувам от стратегическата част и организацията на биваци в дълбочина, но и други неща свързани с изследването на пещери. Още →
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Със спелеология се занимавам от далечната 1983 г. До започването на войната ходех по пещери с един от най-успешните хърватски пещерени клубове – Пещерната секция към Студентското планинско дружество Велебит. Тук се запознах и със съпругата си и дълго изследвахме пещери заедно, пътувайки с влакове и колела. Ние бяхме от хората, които се посвещаваха на един спелео обект и всяка събота и неделя изследвахме нови галерии в него, за разлика от болшинството тогава, които искаха да обиколят колкото се може повече пещери и пропасти. На този принцип в пещерата Тон (която се намира в кариера) имаме повече от 30 прониквания и сме изследвали и картирали повече от 8 км пещера.
Една година преди да станем семейни, успяхме да стигнем до Китай, където за 7 дни картирахме десетина пещери с обща картировка над 8 км. След раждането на първите ни две деца, съпругата ми Аида напълно спря да ходи по пещери. Аз имах 6-7 съботи и недели годишно, посветени на пещери и ги използвах главно за пещерно гмуркане. После започна войната и се преместихме в Шибеник.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Започнах да се занимавам със спелеология през 2013-та. От тогава прекарвам почти цялото си свободно време под земята. От първото ми пътуване започнах да водя свой ‘пещерен журнал’ и до днес имам повече от 500 пещерни прониквания.
Алпийските пещери ме очароваха още от самото начало. Там извършвам по-голямата част от изследванията си с по няколко едноседмични експедиции в годината и много еднодневни прониквания (Словения е малка държава, което ни прави късметлии, защото можем да отидем където пожелаем в рамките на само един ден). Организирала съм няколко експедиции в Канин. Винаги сме се опитвали да намалим теглото на багажа си и така създадох сухи пакети храна за дълбоки пещери. Също така съм маниак на тема таблици и затова събирам информацията за няколко пещерни проекта. Участвам в организацията на информация в нашето дружество – правя карти, пиша доклади и т.н. Пещерите са важна част и от моята професия – биоспелеолог съм. Дипломната работа за магистратурата ми беше свързана с изследване на фауната в дълбоки пещери, а за докторантурата си изследвам биогеографията и еволюцията на подземния амфипод от рода Niphargus.
Топодроид (Topodroid) е една от най-популярните програми за картиране на пещери и често се ползва заедно с Терион(Therion) за обработка и създаване на пещерни карти. За да се сглобят и покажат добре отделните елементи(скици) при обработката с Терион може да е от голямо значение как точно е направена скицата с Топодроид. Терион има и доста голям набор от възможности за различно изобразяване които също могат да бъдат невъзможни за постигане ако скиците не са правилно взети. Тук са изброени някои съвети как да се случва лесно и безболезнено скицирането. Още →
Уикендът дойде, а с него и времето за пещери. Петък вечер е и бяхме вече потеглили с Папи и Стамен от София, а пък втората група, която се беше запътила към Церово, бяха Радост, Митака и Велин от Академик. С много моткане и смях, вече събрани, вярната дружина тръгнахме към поляната след с. Челопек, за да пренощуваме и сутрин рано-рано да потеглим към пещери Яворец и Панчови грамади. Слушайки описанието на Папи в колата, планът звучеше много просто и интересно.
Та, събуждаме се ние от така приятния лай на овчарските кучета, които бяха на много приятно разстояние от нас, а докато закусвахме почнаха да кръжат над нас и многобройни непознати птици, които впоследствие се оказаха лешояди. А бе вече беше ясно накъде тръгват нещата, но въпреки това, ние с голям ентусиазъм се оправихме и тръгнахме към едночасовия преход. Планът беше прост – разделяме се на две групи, екипираме пещерите, след това се разменяме, разекипираме и обратно към колите. Нали, много просто.
Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.
И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.
Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.
Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Вече 37 години съм пещерняк. Проучвам хоризонтални и вертикални пещери в северната част на Алпите. В нашият клуб (Verein für Höhlenkunde in München; www.tagfern.de) съм отговорен за събиране и систематизиране на пещерните карти и уреждането на картотеката. Вече 30 години се занимавам с пещерно спасяване, а от 20 години съм в планинското спасяване. В ECRA* съм координатор на комитета по разширяване.
*ECRA – European Cave Rescue Association (Европейска Комисия по Пещерно Спасяване)
