Решихме и го направихме.
Решението, да задвижим клуба в съботно-неделни излети по пещери с цел трупане на опит.
Категория: Статии
Жилав Камик, ждрелото на р. Ерма, Трън
Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име “Жилав камик”. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →
Новата Голяма Дупка в Хърватска – Нйемица, Биоково
За Биоково
Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.
Кристализирали в Северен Пирин
Разказ за приключения из мраморния дворец на циркус
Бански Суходол и част от катакомбите му
Още от преди началото на лятото бях започнала да разпитвам познати и приятели дали знаят нещо за експедицията на Бански Суходол. Варианти какви ли не чух – за 3 дни в средата на юли; за седмица в началото на август; за това, че изобщо няма да я има… След завръщането ми от Грузия, бях приятно изненадана, докато почивах на Маслен нос, че експедиция ще има – за цели две седмици от края на август и началото на септември. И организатори имало – цели 2 клуба (Академик София и Хелектит) и хора щяло да има. С пещерното ми гадже – Данчето, се вдъхновихме от рано-рано и се зарекохме: „Отиваме и влизаме!“.
Родопска ледена пързалка
Организацията за ходене по пещери е винаги изключително ясна: „Отиваме и влизаме!“. Какво има толкова да му мислим.
- Кога отиваме? Ами март, че е женски месец.
- Къде отиваме? Ледницата на Гела и Иванова вода, че тъкмо да си имаме и вода, и лед.
- Кой ще се включи? Двама луди учени и двама инженера (не че са нужни много инженерите, но е хубаво да ги има – ей така за цвят).
- Имаме ли мисия? Имаме!
Кръстатата, Буни камък – продължение
С трънски корени и лека тъга признавам, че по трънско няма големи пещери. А варовикови скали или карст, основна предпоставка за образуването им, се намира сравнително околовръст. Голяма част от билата са такива, включително един от най-емблематичните върхове – “Драговски камик” или както го знаят местните “Трънският Матернхорн”, заради особената му прилика с едноименния връх. Водата минавайки през варовиковите скали ги разтваря и образува подземни галерии и реки. По този начин може да пропътува километри, събирайки притоци от различни хълмове подобно на надземните реки, преди да излезе на някой извор. Така са се образували и най-дългата в района пещера “Еловица” – 224м, и най-дълбоката “Пропадо” с 63м под земята. Още →
Под РъБъ с кауза
След множеството пещерни дела и в духа на най-женския месец, няколко момичета от пещерен клуб Под Ръбъ сформирахме женски отбор по футбол и се записахме на благотворителен турнир организиран от „Футбол с кауза – Дами канят“. Благотворителната кампания бе с цел набиране на средства за едно момиченце на име Вили, която има нещастието да е болна от много рядка болест „Атаксия на Фридрайх“. За близо 3 часа бяха събрани 2470 лв.
‘Оги и хлебарките’ или Кита 2018
Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.
Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.
Содом и солните пещери в Израел
“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”
Стивън Кинг, “Тъмната кула”
#трай си
Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…
Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.
На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.
Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш, планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели.
В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.
Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си!
Автор: Цветан Костурков