10 предимства на подменената екипировка*

DSC_02521. Можеш да се отпуснеш на късия си осигурителен без да те побиват тръпки и да теоретизираш около скърцането във възлите, докато си мислиш, че аха и ше се скъса;

2. Спомняш си, че основната функция на поларизона не е да подплатява кордурата и да предпазва от прежулване, а всъщност да топли;

3. Новата грънда лента е по-красива някак си, а и толкова елементрано се прогонва без възлите по нея. Превръзването на гръдната е упоритост в отказа си да приемеш, че пак се е скъсала;

4. Торбата със здраво дъно, най-добрата торба;

5. Кордура – ебаси, е тва е да си Софиянец значи а!? Още →

Банковица-31.10.2015г.

На 31.10, в късния следобед,  към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моя неопрен.Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросния  сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2  часа през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 часа сутринта.

Мая Арапит 2015

От 25.07.2015г. до 09.08.2015г. се проведе пещерна експедиция „Мая Арапит 2015”. Повечето участници бяха предимно от „Под ръбъ”, но имаше присъствие от „Академик”, „ПКСУ София” и някои свободно практикуващи. Общо бяхме 16.

Пещерата Мая Арапит се намира в планината Проклетия, в Северна Албания, близо до границата с Черна гора. Планината е по-ниска от нашите в България, но с огромните, дълбоки долини, заобиколени от отвесни върхове, изглежда величествено и привлекателно за любителите на алпинизма и спелеологията. Още →

Словачка яма ( Slovacka Jama), Велебит, Хърватска

SAM_1035Експедицията Северен Велебит беше обявена в началото на тази година. Голям кеф изглежда и после веднага осъзнаваш колко прецакана е тази част на битието… Самото лято е, в Хърватска тва е сезон и половина – невъзможно демек. С Възрожденско смирение остава да въздъхне човек, да напълни чибука, да седне под лозата, да послуша как чучура капе до него и да констатира – толкова близо, а толкова далеч…

Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина! Още →

Нейно величество Проклетия

matija_na_vhodaЮли месец прекарах една седмица на полска експедиция в планината Проклетия на границата между Черна Гора и Албания. Районът се нарича  „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцетуп или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни.  Зла Колата се казва и най-високият връх  за Черна Гора и 16-ти по височина в Проклетия – 2535м. Още →

Опасна яма, Кучка планина, Черна Гора

vhodnia_otves_po-nagoreПещерата Опасна яма се намира близо до село Корита в Кучка планина (Kučka planine), има два входа съответно на 1355 и 1345 нмв. Кучка планина е карстова планина разположена в югоизточната част на Черна гора до границата с Албания. Ограждат я реките Циевна (Cijevna),  Мала река (Mala Rijeka) и Веруша (Veruša). Най-високият връх е Сардуп (2184м) като има над 20 върха с височина над 2000м. От планината има разкошна гледка към Проклетия и Шкодренското езеро, марширути за разходки… и огромен потенциал за пещери. Почти цяла Черна Гора е една голяма карстова планина, ако се открият всички пещери може би на всеки жител биха се падали по 2-3 та те сигурно за това не бързат.  Още →

Какво да сложим в аптечката!

aptechkaТова е списък, предоставен от д-р Бенжамен Ментешев, дългогодишен лекар в Планинската спасителна служба, лекар на АСО.

– самсплинт – 1бр.

– химически грейки – 2бр.

– бинтове – 2бр.

– триъглна кърпа – 1бр.

– левкопласт – 1 ролка

– марлени компреси – 10бр.

– йодасепт – 100мл.

– активен въглен

– алергозан

– фенистил гел

– дефламол

– хексалгин

– ножица

– ръкавици – 2 чифта

– фолио

– салбутамон

– нитролингвал

– нифедипин

– хлофазолин

 

 

 

Crne Okice, Динара, Босна и Херцеговина

SAM_8651Спелеологията в тази област е изключително вълнуващо начинание – навсякъде карст, карст, само карст… Поради екстремно добре изразения карстов характер на всяка планина, масив или високо поле карстовите форми остават много неизследвани. Районите са големи, много на брой, негативите и пропастите гъсто концентрирани, наскоро прокараните граници (95та година) представляват допълнителни логистични бариери (буквално и преносно), а спелеолозите не са безкрайно много. Още →

Израснахме в планините…

brands
Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи… Още →

Измерване на радиационния фон в пещера Колкина

Клуб “Под Ръбъ” със съдействието на клуб “НЕПИАСТ” Бургас планира през месец февруари, 2015 да извърши проверка на радиационния фон в пещера Колкинa. Още →