Средата на Октомври е, на остров Вис по това време на годината се ходи с ветроходки. Морски хора се събират, нахъсват, опъват платната и се състезават до пристанище Вис, на остров Вис. После, е все едно си на хижа и вместо туршия се мезат дребни рибки, не че не се пие и ракия, ама нали са с вкус хората, па натегат на местните Вишки вина… и аз от тех пих.
Не е като да сме много морски, особено па некои, ама и ние така с опънати платна и с малко борба с южния вятър стигнахме до вишкото пристанище. Първи ден добре, ама нали планинар на море може да отиде, само че не вижда никакъв смисъл в това, та на бързо се сформира малка свита за преброждане на острова.
Вис като цяло е от най-отдалечените острови на Далмация. Първи е колонизиран от древните Гърци и оттогава му тръгва на едни колонизации, делби и една торба социално-исторически и политически процеси, за които много може да се караме с местните. Много има да се види на Вис и все пак, като че ли повече остава зачукано в историята и в социалните съвременни процеси, в легендите, в теориите и раздувките на местни и полу-моряци.
Времето беше доста несправедливо, мъгла и дъжд. Маршрута беше ясен Вис-Комижа.
Вис е от островите, дето от където и да го въртиш си е много яко. Философия на по път. После яката ни изпра, но пък си заслужаваше, денят завършва с островни гозби и пазарлъци с местните. Не ни биха, догодина пак ше дойдеме.
Цветан Костурков