Аз: Сега си представи да си в сифона и да ти изгасне челника!
Гецата: Не ме плашѝ! Ще сънувам кошмари, това е по-страшно от Торбалан.
Монката: Ахаха щото е истинско нали… Още →
Категория: Прояви
Втори дубъл – Кита, Хърватска, 2021
Мда, втори. Че първият беше леко неуспешен. Оказах се страшен заразоносител. Но най-неприятното беше, че това го разбрах докато бях на дългата опашка за влизане в тунела „Караванкен“ посока Хърватия. Така отече първата ми хилядарка след четиредесетака. Карантиниран.
Всяко зло за добро. Сега си имам баркод до края на януари, така че … няма какво да ме бутне.
Вихренската – трети дубъл
Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).
“Нещо ме мързи“ – на ръба във Вихренската
Докато Гецата се бореше да закърпи скъсаната палатка, а вятъра пък се бореше да я докъса аз по модерно му снимах клипче. Дали пък мерака за приключения не ни беше в леко повече този път. Не, глупости, това е само един вятър, даже ни издуха облаците. Два дни вече сравнявам добре организираното от Цеката ходене миналата година и тазгодишната леко ръбеста експедицийка. Общото свободно време на невероятната ни четворка беше в прозореца с не най-прекрасната прогноза, – бяхме след голямата буря преди два дни но пък преди баш хубавото време. Джамджиевият ръб, където е входа на Вихренската пещера, не е топ място на което да съзерцаваш опустошителната сила на природата. Още →
Недам 2021, част 2
Понеделник, 26.07
Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.
Ледника, Ракитово
Пещера Ледника е мраморна пещера намираща се в Родопите близо до град Ракитово. През 2020 местният пещерен клуб заедно с Лъчо от ПК Пълдин разкопават входа и проучват пещерата. Разбрахме от ракитовци, че Боби от Пловдив е успял да мине едно стеснение по реката и не е стигнал край. След покана на Стойчо решихме да се пробваме група в по-фин състав – аз, Алекси (Под Ръбъ), Гецата(Академик София) и Мими и Мамута – свободни електрони да преминем, проучим и картираме новите части. В пещерата бяхме с местните пещерняци – Ванката, Лъчо, Стойчо и Ачо.
Пролетно почистване в с. Церово – 17.04.
На 17-ти април се проведе организираното ни от клуба традиционно пролетено почистване в наше си село. Колкото и да се бяхме уговорили времето да е слънчево, синоптиците в последния момента ни отказаха и пуснаха дъжда 😀 Предполагаме, че атмосферните условия бяха и причината да не успеем да се съберем повече хора. Но пък групата ни беше супер добра!
Яворец и Панчови грамади
Уикендът дойде, а с него и времето за пещери. Петък вечер е и бяхме вече потеглили с Папи и Стамен от София, а пък втората група, която се беше запътила към Церово, бяха Радост, Митака и Велин от Академик. С много моткане и смях, вече събрани, вярната дружина тръгнахме към поляната след с. Челопек, за да пренощуваме и сутрин рано-рано да потеглим към пещери Яворец и Панчови грамади. Слушайки описанието на Папи в колата, планът звучеше много просто и интересно.
Та, събуждаме се ние от така приятния лай на овчарските кучета, които бяха на много приятно разстояние от нас, а докато закусвахме почнаха да кръжат над нас и многобройни непознати птици, които впоследствие се оказаха лешояди. А бе вече беше ясно накъде тръгват нещата, но въпреки това, ние с голям ентусиазъм се оправихме и тръгнахме към едночасовия преход. Планът беше прост – разделяме се на две групи, екипираме пещерите, след това се разменяме, разекипираме и обратно към колите. Нали, много просто.
„Под Ръбъ“ на Ръбъ. Пещера „Вихренска“
Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.
И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.
Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.
Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.
Да остарееш по време на пандемия
На 14.03 съм роден, та решихме с Колето (който пък е няколко дни по-рано) да съберем една сговорна дружина от Под РъБъ и да се почерпим по повода. Поради стеклите се обстоятелства след сладкото похапване на прилепи и змии в една конкретна държава, се взе решението клуба да отмени всички масови мероприятия и зимния курс бе зазимен.
Въпреки всичко, Папи реши да ми направи супер подарък и ни заведе на нещо ново за мен, а именно каньонинг край Бов. Както всеки път, се тръгна без конкретен план, но това никога не е пречело да се забавляваме.