Яворец и Панчови грамади

Уикендът дойде, а с него и времето за пещери. Петък вечер е и бяхме вече потеглили с Папи и Стамен от София, а пък втората група, която се беше запътила към Церово, бяха Радост, Митака и Велин от Академик. С много моткане и смях, вече събрани, вярната дружина тръгнахме към поляната след с. Челопек, за да пренощуваме и сутрин рано-рано да потеглим към пещери Яворец и Панчови грамади. Слушайки описанието на Папи в колата, планът звучеше много просто и интересно.

Та, събуждаме се ние от така приятния лай на овчарските кучета, които бяха на много приятно разстояние от нас, а докато закусвахме почнаха да кръжат над нас и многобройни непознати птици, които впоследствие се оказаха лешояди. А бе вече беше ясно накъде тръгват нещата, но въпреки това, ние с голям ентусиазъм се оправихме и тръгнахме към едночасовия преход. Планът беше прост – разделяме се на две групи, екипираме пещерите, след това се разменяме, разекипираме и обратно към колите. Нали, много просто.

Още →

„Под Ръбъ“ на Ръбъ. Пещера „Вихренска“

Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.

И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.

Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.

Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.

Още →

Да остарееш по време на пандемия

На 14.03 съм роден, та решихме с Колето (който пък е няколко дни по-рано) да съберем една сговорна дружина от Под РъБъ и да се почерпим по повода. Поради стеклите се обстоятелства след сладкото похапване на прилепи и змии в една конкретна държава, се взе решението клуба да отмени всички масови мероприятия и зимния курс бе зазимен.

Въпреки всичко, Папи реши да ми направи супер подарък и ни заведе на нещо ново за мен, а именно каньонинг край Бов. Както всеки път, се тръгна без конкретен план, но това никога не е пречело да се забавляваме.

Още →

Диоклециановият аквадукт, Сплит

За Диоклециановия акведукт се знае, има-нема 17-тина века, никога не е бил тайна, напротив наземни останки се виждат на влизането в Сплит, а до 1960-те е активно използван за водоснабдяване на Сплит… и въпреки това, този градеж тъне в забрава. 

За наш късмет, местен гуру пещерняк има ключ за сюреална врата на леко възвишение до огромен магазин Кауфланд в средата на панелен квартал на Сплит, а там е входът демек.

Още →

Кита 2019

Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина. 

Още →

Жилав Камик, ждрелото на р. Ерма, Трън

Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име “Жилав камик”. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →

Кръстатата, Буни камък – продължение

С трънски корени и лека тъга признавам, че по трънско няма големи пещери. А варовикови скали или карст, основна предпоставка за образуването им, се намира сравнително околовръст. Голяма част от билата са такива, включително един от най-емблематичните върхове – “Драговски камик” или както го знаят местните “Трънският Матернхорн”, заради особената му прилика с едноименния връх. Водата минавайки през варовиковите скали ги разтваря и образува подземни галерии и реки. По този начин може да пропътува километри, събирайки притоци от различни хълмове подобно на надземните реки, преди да излезе на някой извор. Така са се образували и най-дългата в района пещера “Еловица” – 224м, и най-дълбоката “Пропадо” с  63м под земята. Още →

Содом и солните пещери в Израел

“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”

 Стивън Кинг, “Тъмната кула”

Още →

Колкина 14.09-22.09 – картиране и проучване

В периода 14-22.09 влязохме шест души в състав: Папи, Деката, Киро, Аз (Ефи) от “Под Ръбъ”, Ани – “Ъндърграунд” и Васко – “Лудия” за изследване на пещерата. За пълна карта кликнете тук.

Разказ на Делчо Топалов за събитията под земята през изтеклата седмица:

И настъпи дългоочакваният 14 септември. Петък. По план трябваше вечерта вече да сме на къщичката. Лек проблем отложи заминаването за събота. Без зор, за къде да бързаме, нали сме в отпуска. Още →