Жилав Камик, ждрелото на р. Ерма, Трън

Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име “Жилав камик”. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →

Кръстатата, Буни камък – продължение

С трънски корени и лека тъга признавам, че по трънско няма големи пещери. А варовикови скали или карст, основна предпоставка за образуването им, се намира сравнително околовръст. Голяма част от билата са такива, включително един от най-емблематичните върхове – “Драговски камик” или както го знаят местните “Трънският Матернхорн”, заради особената му прилика с едноименния връх. Водата минавайки през варовиковите скали ги разтваря и образува подземни галерии и реки. По този начин може да пропътува километри, събирайки притоци от различни хълмове подобно на надземните реки, преди да излезе на някой извор. Така са се образували и най-дългата в района пещера “Еловица” – 224м, и най-дълбоката “Пропадо” с  63м под земята. Още →

Содом и солните пещери в Израел

“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”

 Стивън Кинг, “Тъмната кула”

Още →

Колкина 14.09-22.09 – картиране и проучване

В периода 14-22.09 влязохме шест души в състав: Папи, Деката, Киро, Аз (Ефи) от “Под Ръбъ”, Ани – “Ъндърграунд” и Васко – “Лудия” за изследване на пещерата. За пълна карта кликнете тук.

Разказ на Делчо Топалов за събитията под земята през изтеклата седмица:

И настъпи дългоочакваният 14 септември. Петък. По план трябваше вечерта вече да сме на къщичката. Лек проблем отложи заминаването за събота. Без зор, за къде да бързаме, нали сме в отпуска. Още →

Пролетно почистване в Церово

За четвърта година организирахме и участвахме в традиционното вече пролетно почистване в района на с. Церово. Този път почистването се разгърна в три района: част от квартал Селнината, училището и пътя между Гламек и чешмата за Заселе (в последния влезе и местността около тренировъчните скали при Подмола).

Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. Още →

Хронологичен разказ на експедиция Колкина 27.01 – 02.02

пред Къщичката на Колкина

Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута  бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.

Още →

Банковица-31.10.2015г.

На 31.10, в късния следобед,  към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моя неопрен.Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросния  сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2  часа през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 часа сутринта.

Мая Арапит 2015

От 25.07.2015г. до 09.08.2015г. се проведе пещерна експедиция „Мая Арапит 2015”. Повечето участници бяха предимно от „Под ръбъ”, но имаше присъствие от „Академик”, „ПКСУ София” и някои свободно практикуващи. Общо бяхме 16.

Пещерата Мая Арапит се намира в планината Проклетия, в Северна Албания, близо до границата с Черна гора. Планината е по-ниска от нашите в България, но с огромните, дълбоки долини, заобиколени от отвесни върхове, изглежда величествено и привлекателно за любителите на алпинизма и спелеологията. Още →

Словачка яма ( Slovacka Jama), Велебит, Хърватска

SAM_1035Експедицията Северен Велебит беше обявена в началото на тази година. Голям кеф изглежда и после веднага осъзнаваш колко прецакана е тази част на битието… Самото лято е, в Хърватска тва е сезон и половина – невъзможно демек. С Възрожденско смирение остава да въздъхне човек, да напълни чибука, да седне под лозата, да послуша как чучура капе до него и да констатира – толкова близо, а толкова далеч…

Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина! Още →