Много съм слушала за възхитителните гледки, за незабравимото спане под връх Вихрен, за мраморната пещера, носеща потенциал за хилядарка 😉
Вече е 29 август и аз, Цеката, Ани Гатева (вече „голямата“ Ани), Алекси и Анна-Мария сме разпънали софрата до колите и закусваме домати със сирене и маслинки. Багажът е разхвърлян по цялата поляна — разпределяме го, трябва да е възможно най-оптимален заради изкачването до входа на пещерата, което ни очаква. Близо 600 метра денивелация, с опасни отвесни участъци и с по 25-килограмови раници на гърбовете. Добре, че миналата седмица Колето и Наталия (от последния курс) си бяха направили разходка до входа и качили инвентара за екипирането на пещерата. Пред нас стоеше задачата да качим вода и достатъчно храна за престоя си.
Слънцето вече напича здраво още в 8 сутринта на тази полянка и бързо си допиваме 3 в 1-то с добавка „паднал домат“. Кои сме ние, че да мъкнем кафеварка или кафе? Чувствах се като онези, дето тичат маратоните с олекотените енергийни гелчета.
След 3 часа и половина бяхме горе. След като Цеката беше на косъм от дефенестрация от колата на Ани вчера (заради някои изблици на вълнение), днес беше последен в редичката на изкачването. Бързо прихапваме, думнахме още едно 3 в 1 пред входа на пещерата и към 15 часа се гмурнахме. Контролно време: 5 сутринта. Първата група — Ани, Ани и Цеката — влезе да екипира, докато ние с Алекси щяхме да влезем по-късно.
При последното влизане Алекси и Цеката бяха открили ново дъно, вече стигаше -113 метра, което завършва в една миазма с множество разклонения и една “ тръба”, която видимо продължава, но не са успели да преминат. Имахме за цел: да проверим разклоненията, да преминем през тръбата и да картираме тези последни части — и евентуално нови такива.
Засякохме се на втория отвес след лабиринта от теснотии – „макароните“. Ани Гатева екипираше. С Анна-Мария се опитвахме да преброим до десет, докато чакахме – тоест, колко човека ще дойдат утре и ще влязат в пещерата. Баба Яга в сряда се беше преместила на необичайно място. Стигаме дъното. С Ани Гатева започваме картировката, докато останалите се опитват да проникнат в тръбата. Под „миазма“ разбирайте: не най-комфортното място. Абе, яко тясно беше. Не компенсираше обаче с топлина — по едно време, след многократно изпратени телеграми, обмислях да гръмна първото си фолио.
С Ани имахме нужда от трети човек и питам останалите:
—“Има ли някой, който не прави нищо?”
— “Да.” — казва Цеката, — “и тримата”.
Проверили са всички разклонения. Задънват. Успели са да преминат тръбата — тя също задънва. Картирахме тези неперспективни участъци.
В 2:30 сутринта бяхме горе. Този път пещерата не ни се даде. Следващите, които щяха да влизат, трябваше да проверят други разклонения по-нагоре.
Събуждам се като сушена пъстърва в мига, в който слънцето огрява палатката ми. Да, толкова хубаво беше времето горе. А и наистина — това беше най-красивото място, на което съм спала. Взимам си шалтето и се просвам на меките камъни отпред, за да се наспя. Малко по-късно забъркваме 3 в 1-то — с Цеката се съгласихме, че ни липсваше онази нотка домат.
В Лидл онзи ден бяхме решили да вземем 5 хляба. На поляната вчера отделихме 3 хляба за нагоре. Като изядохме последните 3 филии, останали за закуска, разбрахме, че сме взели само 2. С олекотен багаж бяхме, наистина.
Посрещаме топло новата група. Цеката влиза с едната група да ги разведе — Марта, Мария Пенчева, Хриси и Ивайло. Радко остава да ни прави компания, докато оправяме багажа за надолу, а Митака, Боби и Анна-Мария влизат близо до първия отвес да проверят за нови части. Греда и там.
Започна да вали точно щом последната слизаща група пристигна на хижа Вихрен. Следва пейка парти на къмпинга на Бъндарешка поляна.
Неделя я писахме туризъм. Една група тръгна на разходка към езерата, втора — към минералните басейни, Ани Гатева отпраши към Гърция при други наши членове от клуба, а ние с Хриси, Анна-Мария и Цеката намерихме малко плаж и плуване на малката Гърция, сиреч блатното езеро до Разлог.
Беше много яко! Благодаря на всички замесени. Очаквайте скоро от епопеята на Вихренската. Следва продължение…
P.S. Енергийните гелчета са гадни, а 3 в 1 не струва.
Текст: Рая Лакова
Снимки: Цветан Костурков