С времето разказите стават само по-добри. А когато са за Колкина, са само и по-интересни. Преди има-няма половина година се впуснахме из дълбините на Понор планина, за да търсим продължение. Въпросителни по картата се премахват, само за да се появят нови на други места…
Поредната експедиция, която доказа, че школата „Под Ръбъ“ си знае работата
В момента има 5 лагера в пещера Колкина
Лагер 1 „Слънце“ – по средата на пътя към лагер 2 „Калоян“, постоянен лагер, 2 звезди
Лагер 2 „Калоян“ – в кажи-речи геометричния център на пещерата, постоянен лагер, 5 звезди
Лагер 3 „Под Балдахина“ – отвъд „Полу-сифона“ (на изток), в началото на S-реката, 3 звезди
Лагер 4 „Мартенски Сняг“ – отвъд „Блокажа“ на запад, 4 звезди
Лагер 5? „Плажа“ – по „Западната Река“, до „Безнадежден Случай“ и „Реката на Киро“, 2 звезди
Лагер „Плажа“ не е официално 5-ти лагер.
Проникваща група:
Папи – 20г+ пещерняк, ръководител на експедицията и група „Изток“
Милена – 10г+ опит, фотограф
Ани – 10г+, надеждна бойна единица
Данчето – 10г. опит, геолог, съ-ръководител на група „Запад“
Алекси – 10г. опит, отлична подкрепа
Митака – 8г. опит, ръководител на група „Запад“
Ана-Мария – 2г опит, курсистка от 2023г, но с потенциал
Ден нула, Петък (почивен, 6-ти Септември)
Група Колкина – Папи, Ана-Мария, Милена, Ани, Митака, Данчето, Алекси
Обзор: Събиране на „Къщичката“ (която е стара разпадаща се тухлена постройка, 20м2 (да речем) ).
Вечеря и рано лягане, за да сме силни на следващия ден.
Ден първи, Събота
Група „Хвъркатата чета“ – Папи, Ана-Мария – влизане 6ч
Група „Мулета“ – Митака, Алекси – влизане 7ч
Група „Нежния Отряд“ – Данчето, Ани, Милена – влизане 8ч
Обзор: От повърхността до лагер 2 „Калоян“.
Митака и Ани май бяхме с най-тежък багаж спрямо относително тегло – Митака 26 килограма (две прониквачки 14кг и 12кг), Ани 15кг (една прониквачка).
Когато правихме салатата за вечеря петък вечерта забравихме да добавим магданоза, и за да не го изхвърляме го сложих в първата незатворена прониквачка, която видях, и тя беше на Ани. Тази допълнителна тежест я съсипа на влизане. Почти не ми прости. Няма да лъжа, на мен тия две прониквачки ми отелиха вола.
На влизане чувах Алекси как ме следва, и когато спирах, малко след това и той спираше. Настигна ме чак на „Стоп“ отвеса, но пак се задвижих напред. След всички отвеси, малко преди лагер 2 „Калоян“ ме настигна отново и оттам се движихме заедно до лагера. След малко повече от час дойдоха и последната група.
Ден Втори, Неделя
Група „Изток“ – Папи, Ана-Мария, Милена, Ани
Обзор: Към Лагер 4 „Мартенски Сняг“
Група „Запад“ – Митака, Данчето, Алекси
Обзор: Преминаване на „Полу-сифона“, снабдяване с инвентар и провизии от лагер „Под Балдахина“, изграждане на лагер „Плажа“ (до „Безнадежден Случай“).
Разпределихме багажа на групи „Изток“ и „Запад“, всяка с по една машина. От тук насетне ще говоря само за група „Запад“, в която бях аз до ден четвърти.
Взехме магданоза. Прекосихме „Полу-сифона“ трима човека с две сатка. Данчето се върна да ми даде второто.
Отбихме се до лагер „Под Балдахина“ да вземем спални чували, посуда и малко провизии. Пристигнахме до кръстовището на „Реката на Киро“ и „Безнадежден случай“, където изградихме изнесен лагер „Плажът“. Данчето хъркаше като мъркаща тигрица.
Ден Трети
Група Запад
Обзор: Картиране на пропуснатите части от Нова Година (Алекси и Данчето), маркиране на пътя и екипиране на два прага (Митака), откриване на „Млечния Път“
Сготвихме магданоза с яйца. Благодаря ти, Ани! Беше силна и засищаща закуска. Тръгнахме смело на запад, но още на зала „Радост“ се съмнявахме, че ще можем да повторим проучване на запад. Пътят е изпълнен с тесни и близки до водата участъци, с разни „класики“ за разнообразие. Накратко, рядко има места за отдих или леко преминаване.
Също скалите са остри, и влагата е 100%. Участъкът до зала „Радост“ е лесната половина. Следват най-западните части, на места където буквално трябва да се лази във водата.
Около последната нова година Митака (аз) и Йоан (курсист 2023г.) проучвахме тези части, но поради трудния терен ни беше ограничено времето и имаше една кратка отсечка около 50м, която бяхме пропуснали да картираме. Данчето и Алекси се заеха да картират, когато стигнахме този участък. Аз взех машината и железата за да екипирам праговете.
Понеже бях решил да се подсигуря, прониквачката ми тежеше поне поевече от 14кг, доколкото можех да преценя.
Данчето едвам я вдигаше с две ръце. Маркирах пътя напред, понеже имаше уловки на места. Стигнах до първия праг за екипиране (ок. 10м), който отвежда на горно ниво над реката. Изкатерих го с прониквачката на „класика“ и се заех да екипирам. Данчето и Алекси ме настигнаха почти веднага, понеже се бях забавил с тежката прониквача и маркирането на пътя. На пук на излишния инвентар, успях да екипирам основно и дублаж само с един анкер и около 5м кевлар.
Продължихме напред, пак надолу към реката и след това екипирах следващият праг (ок. 6м) на естестви опори (сталагмити), пак се качихме на горно ниво. Оставихме по-голямата част от инвентара и продължихме напред. Стигнахме до завоя, който бяхме достигнали с Йоан преди. Бях изпълнен с очаквания и се спуснахме обратно към реката. След 10-20м стигнахме до разклон, отдолу надясно, напред – нагоре. Качих се нагоре и видях голям бях натек.
Качих се отдясно, да не цапам натека и се качих на горното ниво. Там се откри небесно бяла красота пред мен и с изумление казах „Уау, Колкина не спира да дава!“.
Снимките не могат да опишат невероятната красота, която се откри пред мен. По-късно, когато се срещнахме с другите на 4-ти лагер, Папи предложи името „Млечният Път“ и така си остана. Решихме да оставим белият тунел непокътнат, направихме снимки и се върнахме надолу.
С Алекси проучихме тунела надясно. Още в началото ставаше тесен, а след 20-на метра, пролазихме по водата до място, което беше крайно тясно за проучване. Уморени, се запътихме към лагер „Плажа“ с дружното съгласие, че няма какво повече да правим в тази част на пещерата засега. В лагера си сготвихме и си легнахме.
прах и кал
с калцитни отлагания
Ден Четвърти
Обзор: „Зазимяване“ на лагер „Плажа“, връщане на инвентар/провизии в лагер „Под Балдахина“, връщане през „Полу-сифона“, отбиване в лагер 2 „Калоян“ за друг инвентар/провизии, преминаване на „Блокажа“, достигане на лагер 4.
Зазимихме лагер „Плажа“ и се запътихме към „Полу-сифона“. Оставихме каквото трябва на лагер „Под Балдахина“ и преминахме „Полу-сифона“. По пътя се отбихме в лагер 2 „Калоян“ и взехме каквото е необходимо от оставените там провизии за лагер 4 „Мартенски Сняг“. Освен „Блокажът“, където има няколко интересни тесняка, до лагер 4 пътя е относително лесен.
Група „Запад“ се изненада да ни посрещне, понеже ни очакваха на следващия ден. Сготвихме дружно и споделихме кой какво е открил.
Ден Пети
Група „Пробив“ – Митака, Папи, Алекси, Ана-Мария
Обзор: Работа в най-западните части на Колкина.
Митака и Алекси правят съвършен „Мерцедес“ – на едно влизане минават през най-северните, най-западните и най-източните части на Колкина. Данчето направи почти съвършен „Мерцедес“.
На запад минахме сух тунел с 350м лазене. Започва с труден, но кратък тесняк. Разбрах, че след четири дена в Колкина съм отслабнал, щом гърдите ми минават по-трудно от задника.
Тунелът, макар в пясък и кал, пак беше неприятен за колената. Не е лошо да свалим наколенки за този участък.
В тунела имаше много гипсови игли, някои по 15-20см, като магически кристални мечове. Накрая, в най-западните части има блокаж. Има интересно образувание от гипсов „памук“, което прилича на брада, та залата се нарича „Бялата Брада“. Скалите там са напукани и пропити с гипс. Не съм виждал такива форми досега в пещера.
Камъните, хем са лесни за трошене, хем са слепнали всеки с всеки и е трудно да се чупят големи парчета.
Засега пътя, като че ли върви вертикално нагоре. Разтрошавахме блокажа колкото сили ни стигнаха и се прибрахме към лагера.
Ден Шести
Обзор: Снимки на „Скейт Рампата“, връщане на всички в лагер 2 „Калоян“.
Най-спокойният ден от всички. Заземихме лагер 4 „Мартенски Сняг“ и се отправихме към лагер 2 „Калоян“.
Данчето, Ани и Милена останаха да фотографират „Таралежите“. Това са две свързани малки зали на 10м височина по един натек над реката на „Велики Канал“.
Папи още 2017г. беше набелязал мястото и аз със Стамен го изкатерихме (с машина и анкери) през 2021г. След изкатерването следва един неприятен тесняк, който тематично кръстих „Това е Ужас“ по едноименната песен на група Контрол, която слушахме често по време на онази експедиция. Но втората зала съхранява снежнобели арагонити с игли над 50см, та си струва да се види. Милена ги фотографира и се надявам да ги видим на нейния календар за 2025г. в подкрепа на Делото.
Ден Седми
Група „Северна Тангента“ – Митака, Алекси
Зала „Детелина“ (заради трите водопада, които оформят кръгли „казани“ и гледани отгоре наподобяват листата на детелина), изкачване на западната стена, връзка с останалите водопади в залата отгоре, потенциални нови части
Аз и Алекси се екипирахме за катерене на комин и без да бързаме тръгнахме към зала „Детелина“ над „Северна Тангента“.
Нямах планове да работим дълго, предвид че ни беше последен ден и бяхме уморени.
Алекси все пак се подготви за продължително осигуряване, т.е. стоене на едно място и нищо-правене, като си запази сух поларизона и пухенката в хидро-торбата.
Бях по-напред и преекипирах системата (две прехвърляния, 30м, и кратък парапет накрая), така че края на въжето да е отдолу, а не отгоре, както го бях оставил предишното идване тук. Реших да катеря западната стена, понеже беше най-близко. Скалата беше стабилна и отсечено вертикална, с една ниша по средата, но лесна за преодоляване.
Накрая скалата беше покрита с тънък слой кал, който ставаше все по-дебел. След около 20м почна да се вижда наклон, който обещаваше все по-равни и стабилни места удобни за площадка, но беше кален. Изкатерих половината наклон на пулсове и едно пробито ребро с кевлар, останалото се осмелих да изкатеря с обратно накатан десандьор (към последната опора по-надолу).
Оттам вече имаше големи сталагмити, макар и пресъхнали и ги използвах за опори. Виждаше се удобен подход към северния водопад, с необходим парапет, и малко по-труден подход към западния водопад. Направих екипиране на естествени опори (сталагмитите) и се спуснах към отвеса, където наковах с последния заряд на батерията стационарно два анкера и се спуснах към Алекси. Въжето стигна тамън. И времето също – бяхме прекарали към 7 часа там, но беше едва 21:00. Прибрахме се в лагера.
Ден Осми
Излизане.
Останах последен, понеже трябваше да си поправя PVC пещеризона, предвид че ме чакаха „Месомелачката“ и „Дендрариума“.
Излизал съм не един път с разпран пещеризон от тези места. Пак с багаж – едната машина и разни дреболии.
Настигнах предпоследните излизащи на „големия“ отвес (малко над -400м). Оправих лентичките за осигуряване, които бях добавил и оплел във въжето на предишното ми влизане Май месец. Това ме забави, но предупредих Ани.
Следващият път когато я настигнах, беше чак на водопада след „Дендрариума“. Когато изкачих „Рошавото“ рязко ми спряха батериите и макар да чувах Ани напред, не можех да смогна с темпото. Бавно се извлачих до изхода, но тези части вече се водят „входни“ и са относително широки и достъпни, така че нямах притеснения.
На изхода ме посрещна Елмир с бира и това вдигна духа ми. Събрахме се в „Къщичката“, изядохме динята, която ни чакаше и купонясвахме. На следващия ден се прибрахме кой от къде е и още една страница в историята на „Под Ръбъ“ бе затворена.
Текст: Митака (Димитър Генов)
Снимки: Митака, Милена Ненова