С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
С огромно тъга ви съобщаваме, че нашият приятел Валери Петров – Док ни напусна…
– Анна-Мария къде се намираме?
– Във Али-Бабина!
– А как се озовахме тук?
– …
– Мокра ли е пещерата?
– Не!…
– Има ли кал?
– Не!
– Можем ли да се изгубим?
– Не!
Ок… Влизамееее аз, Хриси и Иво. Подготвили сме 3 големи пълни прониквачки, нарамваме ги и газ. Бързо се ориентираме – червено въже за слизане, бяло за качване… за първи път виждам двупосочно екипирана пещера. Отвеси, меандри, изчакване за разминаваме с излизащи, още отвеси, още меандри, „Тук не ми харесва“, огромна зала, много камъни, малко лепкава кал, много хлъзгава кал, много светлоотразителни маркери иии лагер!
Още →
Намирам се на минус 200 метра под земната повърхност. Стъпила съм на малка площадка по средата на един 140-метров кладенец. Не мога да се върна нагоре, откъдето съм дошла, защото въжето, по което съм се спуснала, вече е издърпано. Не мога да продължа надолу, защото въжето, което е предвидено за спускане рязко намаля и не стига. Площадката, на която съм стъпила, е точно толкова голяма, колкото да побере седем души. И о, какъв късмет! С мен има още шестима – не повече. Над нас се вижда само мрак. Под нас се вижда само тъмнина. Около нас се разнася мирис на страх и урина…
Как се озовахме там? Много лесно!
Още →
Много съм слушала за възхитителните гледки, за незабравимото спане под връх Вихрен, за мраморната пещера, носеща потенциал за хилядарка 😉
Още →След едно ходене с Калин Лиловски, намерил входа на пещерата преди 12 години, решихме, че ще ударим рамо с проучването защото пещерата е голяма за района, има въпросителни и неизследвани разклонения, но за жалост след толкова време все още няма карта, което е ключово за проучването ѝ както и на района.
Входът се намира на 1339мнв, в не много достъпна част на източна Берковска планина между с. Губеш и с. Гинци. Бусът ми най-добре знае това след като се кантарира на една бабуна и остана без някаква ламарина около генерацията, чакам присъда от майстора утре…
Още →
Беше 27 юни. Намирах се на първи ред в 23 аудитория в южното крило на Софийски университет. Оставаха 5 минути до предаване на изпитните листове. Струваше ми се преди цяла вечност щом посегнах да спра алармата в 4 на следващата сутрин. Десет минути по-късно Данчето ми звънна, че скоро ще пристигнат пред нас. Отворих входната врата и спрях. “Я по-добре да си взема ПВЦ-то.” Така, следващото Хърватско приключение започна.
Още →
От години слушам за Чвръсница, планина висока над 2200 метра в Босна и Херцеговина. Карст който още не е проучен. Осеяно с входове на вертикални пещери. След няколко неходения дойде време да отидем. Местният пещерен клуб – Спелео дружество “Миятови Двори” от Томиславград организират експедиция там. Решаваме да се закачим към тях. Тъкмо да се омешаме.
Още →
Ще започна с това, че на мен не ми се ходеше особено. Те готините неща често ми се случват така случайно. Тамън приключих с университета и се видях с Борислава, която сподели, че била организирала експедицията с цел картиране на „Червата на кита“, или както тя го описа: „едно кално миазмо в края на Северната тангента“. Тия „черва“ ги била картирала не както трябва още по нова година, когато бяха открити, и оттогава Боби се върти на сън, че трябва да иде да се отсрами, та беше планирала да слезне с Анна-Мария и Билянка. И дори не ми беше казала, че има такива намерения. Та след като изразих огорчението си от това безочливо пренебрежение, Боби взе, че даже ме покани да ида с тях. Не за друго, ама Билянка нямала възможност, видиш ли. Добре де, бях се впечатлила от това, че не съм била имана предвид, ама чак и да ме кани да идвам… Не очаквах тоя развой на събитията за първата седмица от лятната ми ваканция, ама докато успея да откажа, вече беше четвъртък, беше ми заръчано да купя газови бутилки и даже бях шофьорът на групата. Еми, ше ходя, кво ше правя…
Още →
Всичко започна с изречението „Дали не е лошо да си направим опреснителен курс по първа помощ? “ и наивното ми „Аз това мога да го организирам. “
Още →