Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.
Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.
Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.
Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.
Начало 05-07.06
Стара Школа остана като нашия летен спелео спомен за годината. Средата на Юни отидохме за започването на експедицията, в която се бяха включили завиден брой местни пещерняци. Целта беше да се прекартира и да се погледне дъното.
Пещерата (по стара карта) е -576м на нас с Марин ни се падна екипиране от лагера на долу и картиране. Съответно стигнахме до около – 500м и поради липса на инвентар, започнахме картиране обратно нагоре. Дупката остава изключително приятно впечатление – някак си не усещаш нито стряскащите 3 градуса температура, нито дълбочината. Всъщност отвесите са доста надробени и големи вертикали и каскади, няма (http://www.hps.hr/vijesti/4868/odrzan-speleoloski-logor-ks-na-jami-stara-skola-biokovo/). Удобна е някак си, като единствени ключови моменти могат да бъдат един два пасажа в меандъра, който започва непосредствено след лагера (-280м). Всъщност, именно тази част от пещерата придобова по-нашенски харкатер, т.е. започва активен меандър, в който обаче не се мокриш при нормални условия. Още →
Пещерата Мунижаба се намира в Църнопац – Южен Велебит с дължина почти 10км (4то място в Хърватска) и дълбочина под-500м. Входният отвес е с грандиозните размери 30х35 метра а обемите на пещерата я нареждат в топ на най-големите подземни галерии в Хърватска. В близост се намира пещерната система Кита Гачешина с над 30км подземни галерии и 700м дълбочина. Съединяването на двете пещери е много блазнеща идея, но за сега между тях има 400м (какво са 400м на фона на 30км…) лош карстов слой. И двете пещери упорито го отбягват. За сега Повече за пещерата на хърватски – http://speleologija.eu/munizaba/index.html Още →
Церовачке Шпилйе, дълго време са били три, несвързани по между си, хоризонтални пещери в масива на Кита Гачешина, Мунижаба и Муда Лабудова. Всичките се намират в района на Южен Велебит. Горна и Долна са благоустроени.
Спелеолози от Карловац изследват пещерите в продължение на десетилетия и не щеш ли миналата година попадат на сериозно откритие в Горна Церовачка. Стотина метрова вертикала, която води до пещерната страна на чудесата. Приказно красиво и морфоложки сюрреално е това, което ги заварва долу: прекрасни галерии и продължения без край. Още →
Експедицията Северен Велебит беше обявена в началото на тази година. Голям кеф изглежда и после веднага осъзнаваш колко прецакана е тази част на битието… Самото лято е, в Хърватска тва е сезон и половина – невъзможно демек. С Възрожденско смирение остава да въздъхне човек, да напълни чибука, да седне под лозата, да послуша как чучура капе до него и да констатира – толкова близо, а толкова далеч…
Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина! Още →
За систематаКита Гачешина е институция в Хърватската спелеология, а и не само. В цифри този подземен феномен изглежда така: вертикала -737м, хоризонтала 27 802м, надморска височина на входа 915м. Внушителното й развитие в дълбочина, съчетано с километрите ‚канали‘ (както ги наричат Хърватите), впечатляващите обеми и многото на брой страхотни сифони, като че ли не стигат, та отгоре на всичкото след десетина години свръх активни изследвания – системата продължава да има неизследвани части на прекалено много места. Детайлно, обновена карта би била пълна с въпросителни! Системата Драженова Пухалка – Кита Гачешина е сериозен карст, ви казвам – има си всичко, особено обеми. На моменти се усещаш по-скоро като да си на планина – големи сипеи и нападали блокове, обеми, въздушни пасажи, ходене…
За повече информация относно пещерата, моля проверете тук:
http://161.53.55.11/speleo/kitagacesina/index.html
Динарски Алпи
Фиг. 1
Динарските Апли (също Динариди) са планинска верига простираща се най-условно казано от Юлийските Алпи на Север до планината (NB! за спелеолози) Проклетия в Северна Албания. Най-високия връх на веригата се намира именно в Проклетия планина, Мая Йезерце 2694м н.в. Виж фиг. 1
