Дойде ли средата на февруари, ясно е – нов курс! Из клубния чат се появяват въпроси колко желаещи има, къде ще ги водим, как ще станат нещата… с две думи – усеща се вълнението. И ето, неделя на 20ти се събираме в 8.00 пред Двореца на жълтите павета да видим колко са желаещите. Групата е голяма, помощници също не липсват. Разпределяме се по колите и давай към Калотинска темна дупка.
Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктори, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се катерите и слизате по въже посредством пещерна екипировка), да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.
Ден 1ви – петък. Пристигнахме, по обяд, на къщичката за поредното проникване в Колкина. Целта беше да се картират вече откритите от миналото ходене части, да се проучат странични разклонения, да се мерят отново дебити.
Владо и Васко бяха влезли предната вечер, да разширяват фурната до „Лагер 1“.
Организирахме и събрахме багажа още същия ден. Вечерта имаше много вайс бира, голям огън, прегорели кебабчета и кюфтаци, и обичайните раздувки. Още →
Петък 03.03. Късния следобед ние сме пак на Зимевица за поредната атака на Колкина. За цел си бяхме поставили да изградим „Лагер 2“ в зала “Калоян“ (-460м) и да продължим с проучването на пещерата. Вечерта се събрахме много хора да празнуваме рождения ден на Яна.
Ефи и Сашо бяха проникнали в ранния следобед за снимки.
Начало 05-07.06
Стара Школа остана като нашия летен спелео спомен за годината. Средата на Юни отидохме за започването на експедицията, в която се бяха включили завиден брой местни пещерняци. Целта беше да се прекартира и да се погледне дъното.
Пещерата (по стара карта) е -576м на нас с Марин ни се падна екипиране от лагера на долу и картиране. Съответно стигнахме до около – 500м и поради липса на инвентар, започнахме картиране обратно нагоре. Дупката остава изключително приятно впечатление – някак си не усещаш нито стряскащите 3 градуса температура, нито дълбочината. Всъщност отвесите са доста надробени и големи вертикали и каскади, няма (http://www.hps.hr/vijesti/4868/odrzan-speleoloski-logor-ks-na-jami-stara-skola-biokovo/). Удобна е някак си, като единствени ключови моменти могат да бъдат един два пасажа в меандъра, който започва непосредствено след лагера (-280м). Всъщност, именно тази част от пещерата придобова по-нашенски харкатер, т.е. започва активен меандър, в който обаче не се мокриш при нормални условия. Още →
Края на миналата седмица се очертаваше да бъде едно типично мероприятие на Колкина. Папи и Павката влязоха в сряда, заедно с двама приятели на Папи (Калоян и Юли). Калоян и Юли съответно излизат в четвъртък късно вечерта. В петък влизаме Филип, Киро и Цеката. Още →
С огромна тъга ви съобщаваме, че нашия приятел Калата (Малкя Калоянчо) почина. Погребението ще бъде на 13ти Ноември, Неделя на Централните Софийски гробища в 12 часа.
Не вярваме, но ще дойдеме всички Калояне…
Ще те чакаме на Колкина, приятелю, и на Житолюб, на поляната пред Банковица и на подмола. Ще се оглеждаме за тебе по Врачанския Балкан и Малъовишкия дял, по Пиринските циркуси и непристъпните заслони, по Лакатнишките вирове и по ония твоите места и зачукани дестинации, по Кавказ и Кораб планина, Босна и Украйна…
Като падне мъгла и сички се губят ния ше те чакаме, ше те чакаме и като палиме наште си, пещерняшки, огнъове; ше те чакаме в Януарските студове и в летните бури по високото; в палатка, или на чувал, по пътеките, по сукаците и дерета, там където има карст и баир, там ше те чакаме Кала.
И като сме всички заедно и ти ше си с нас, и като сме сами пак ше си с нас… Докато около нас има въжета и торби където да ги катаеме, ти ше си с нас. Докато се спускаме в неизследвани отвеси и търсиме Големата система, докато скитаме по ръбове и лазиме по варовикови плочи, докато биеме партини и правиме големи планове, докато мечтаеме винаги ше си с нас Кала.
Ше ни липсваш много, ама много брато…
От клуба
Пещерен клуб “Под Ръбъ” ще организира курс за обучение на пещерняци.
Обучението ще включва:
– проникване в пещери и пропасти;
– усвояване на техники за преодоляване на отвесни пасажи;
– оказване на първа помощ;
– познавателна част включваща приложна за пещерите география, геология, картография, биология и археология.
Ще се провеждат лекции през седмицата след работа и практически занимания през почивните дни.
Курсът ще се проведе в рамките на 3 месеца: Март, Април и Май. Цената на курса е 70 лв. Обучението ще завърши с полагане на практичен и теоретичен изпит.
Първото събиране на желаещите ще се проведе на 24.02 /сряда/ от 20:00 h в https://initlab.org/
За повече информация – email: pod_rb@abv.bg. или на телефон: 0889 210 355
На 31.10, в късния следобед, към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моя неопрен.Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросния сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2 часа през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 часа сутринта.
От 25.07.2015г. до 09.08.2015г. се проведе пещерна експедиция „Мая Арапит 2015”. Повечето участници бяха предимно от „Под ръбъ”, но имаше присъствие от „Академик”, „ПКСУ София” и някои свободно практикуващи. Общо бяхме 16.
Пещерата Мая Арапит се намира в планината Проклетия, в Северна Албания, близо до границата с Черна гора. Планината е по-ниска от нашите в България, но с огромните, дълбоки долини, заобиколени от отвесни върхове, изглежда величествено и привлекателно за любителите на алпинизма и спелеологията. Още →
