Категория: Публикации

Йес-йес-йес, то е то! Ямски състав „Църнопац“

Posted on by

Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →

Връзване на картировките в Мижишница

Posted on by

Пещера Мижишница се намира в Стрешерския дял на Врачански Балкан, на около 40 минути пеша от Леденика. От последната голяма експедиция там проведена 2008 година остават несвързани картировки и за това пълната дължина и дълбочина на пещерата не са известни.

Мижишница е много красива и забавна дупка, пълна с прагчета, предивикателни меандри и мокри тесняци. При пълноводие голяма част от входните части се затапват и влизането по време на дъжд е изключително опасно. Повече за историята на пещерата и снимки има на сайта  http://caves.4at.info/index.php?cave_id=801

Още →

Изгубени в Мрака – Колкина, Великден 2019

Posted on by

Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →

Родопска ледена пързалка

Posted on by

Организацията за ходене по пещери е винаги изключително ясна: „Отиваме и влизаме!“. Какво има толкова да му мислим.

  1. Кога отиваме? Ами март, че е женски месец.
  2. Къде отиваме? Ледницата на Гела и Иванова вода, че тъкмо да си имаме и вода, и лед.
  3. Кой ще се включи? Двама луди учени и двама инженера (не че са нужни много инженерите, но е хубаво да ги има – ей така за цвят).
  4. Имаме ли мисия? Имаме!

Още →

Кръстатата, Буни камък – продължение

Posted on by

С трънски корени и лека тъга признавам, че по трънско няма големи пещери. А варовикови скали или карст, основна предпоставка за образуването им, се намира сравнително околовръст. Голяма част от билата са такива, включително един от най-емблематичните върхове – „Драговски камик“ или както го знаят местните „Трънският Матернхорн“, заради особената му прилика с едноименния връх. Водата минавайки през варовиковите скали ги разтваря и образува подземни галерии и реки. По този начин може да пропътува километри, събирайки притоци от различни хълмове подобно на надземните реки, преди да излезе на някой извор. Така са се образували и най-дългата в района пещера „Еловица“ – 224м, и най-дълбоката „Пропадо“ с  63м под земята. Още →

Под РъБъ с кауза

Posted on by

След множеството пещерни дела и в духа на най-женския месец, няколко момичета от пещерен клуб Под Ръбъ сформирахме женски отбор по футбол и се записахме на благотворителен турнир организиран от „Футбол с кауза – Дами канят“. Благотворителната кампания бе с цел набиране на средства за едно момиченце на име Вили, която има нещастието да е болна от много рядка болест „Атаксия на Фридрайх“. За близо 3 часа бяха събрани 2470 лв.

Още →

‘Оги и хлебарките’ или Кита 2018

Posted on by

Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.

Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.

Още →

Масивът Дахщайн, експедиция 2018

Posted on by

Септември 2018 аз, Мими(Хеликтит) и Сашо посетихме английската експедиция на Дахщайн, Австрия в търсене на най-дълбоката пещера в Европа. Над 30 пещерняка от 5 държави – Англия, Франция, Германия, България и Израел взеха участие, а най-възрастен беше Жан-Пол на 67 години. Още →

Страх от тъмното в Колкина дупка

Posted on by

Тъкмо завършили пещерен курс към ПК „Под ръбЪ“, ходихме що-годе редовно на клубните срещи, състоящи се всяка сряда на баба Яга. С другарчетата не бяхме ходили по дупки от доста време, а и не тренирахме много активно след изпита. Всеки заминал нанякъде – я по екскурзии, я по командировки, сватби и какво ли не. На една юнска среща, богата откъм присъствие, натегачите на курса (аз и Стамен) изревахме, че ни се ходи на някъде и не къде да е, а в Колкина дупка. Много не ни чуха, но целта ни беше Делчо, чиито отговор бе вълшебен: „Изберете си дата след 8ми юли, че ще ходя на ИраклитУ.“

Още →

Пържени филийки в лагер „Калоян“ – Колкина „Гипсов Слънчоглед“ 2018

Posted on by

Имах една мечта. Роди се някак си внезапно след поредното излизане от Колкина дупка. Отново оставихме тонове работа зад гърба си – некартирани части, неизкачени комини, непробити тесняци, зали за маркиране на пътя и други, много други дребни но полезни задачки. А на повърхността имаше работа за целия китайски народ. Десетки въртопи криеха възможни входове към нови пещери, има вече известни такива, които трябва да се поразкопаят, за да ни въведат в лоното на Понор планина. Все пак е доказано, че водата от дъждове и снеготопене минава по добре оформена подземна система и извира от три извора в покрайнините на планината: Искрецки, Церовски и Бовски.

Снимки от Сашо тук

Снимки от експедицията тук или влезте в галерията на сайта на flickr:

Kolkina "Gipsium flower" expedition, 04.2018

Още →