Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи.
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
За Биоково
Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.
Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →
Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.
След като се измъкнахме от пещерата, нашият домакин Цеката ни отведе към Сплит на „културна“ програма. Старахме се да сме културни, колкото си можем ☺
Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.
Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.
Септември 2018 аз, Мими(Хеликтит) и Сашо посетихме английската експедиция на Дахщайн, Австрия в търсене на най-дълбоката пещера в Европа. Над 30 пещерняка от 5 държави – Англия, Франция, Германия, България и Израел взеха участие, а най-възрастен беше Жан-Пол на 67 години. Още →
“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”
Стивън Кинг, “Тъмната кула”
Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.
