За Диоклециановия акведукт се знае, има-нема 17-тина века, никога не е бил тайна, напротив наземни останки се виждат на влизането в Сплит, а до 1960-те е активно използван за водоснабдяване на Сплит… и въпреки това, този градеж тъне в забрава.
За наш късмет, местен гуру пещерняк има ключ за сюреална врата на леко възвишение до огромен магазин Кауфланд в средата на панелен квартал на Сплит, а там е входът демек.
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
Решихме и го направихме.
Решението, да задвижим клуба в съботно-неделни излети по пещери с цел трупане на опит.
Трънското ждрело е много красив природен феномен където р. Ерма минава през почти 200м отвесни скали. В най-тясната си част ждрелото е широко само 5м. Средата на ноември 2019 с Руслан картирахме една малка пещера с два входана върха на едната стена на ждрлото с едноименното име „Жилав камик“. Типично за трънско стигането до върха и входа на пещерата беше далеч по-трудно от самата пещера – тръни, тръни, падащи камъни, още тръни, малко кал и хубава гледка накрая.
Междувременно се разходихме из други интересни малки пещери около него. Има красиви скални образувания а и гледките си заслужават. Варовикът е изпъстрен с малки кристалчета, най-вероятно калцит. Още →
Историята започва няколко седмици преди проникването. Зададох въпроса „Kой ще е основен организатор на септемврийската експедицията в Колкина?” и отговорът, който получих, беше повече от ясен – „Отиваме и влизаме“.
Скромният ми опит с отиване и влизане е, че винаги има пропуски, особено когато трябва да влязат и двама току-що завършили курсисти, както беше в случая. Challenge accepted. Захванахме се с Радост и започнахме да правим екселски таблици – една за наличната и нужната храна, една за кой и кога ще може да влезе, една за нужния инвентар, една за задачите, които трябва да се свършат вътре и т.н. и т.н. Таблици да има. За щастие имахме нужната подкрепа от членовете на клуба и нещата вървяха по мед и олио.
Още от преди началото на лятото бях започнала да разпитвам познати и приятели дали знаят нещо за експедицията на Бански Суходол. Варианти какви ли не чух – за 3 дни в средата на юли; за седмица в началото на август; за това, че изобщо няма да я има… След завръщането ми от Грузия, бях приятно изненадана, докато почивах на Маслен нос, че експедиция ще има – за цели две седмици от края на август и началото на септември. И организатори имало – цели 2 клуба (Академик София и Хелектит) и хора щяло да има. С пещерното ми гадже – Данчето, се вдъхновихме от рано-рано и се зарекохме: „Отиваме и влизаме!“.
Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →
Пещера Мижишница се намира в Стрешерския дял на Врачански Балкан, на около 40 минути пеша от Леденика. От последната голяма експедиция там проведена 2008 година остават несвързани картировки и за това пълната дължина и дълбочина на пещерата не са известни.
Мижишница е много красива и забавна дупка, пълна с прагчета, предивикателни меандри и мокри тесняци. При пълноводие голяма част от входните части се затапват и влизането по време на дъжд е изключително опасно. Повече за историята на пещерата и снимки има на сайта http://caves.4at.info/index.php?cave_id=801
Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →
Организацията за ходене по пещери е винаги изключително ясна: „Отиваме и влизаме!“. Какво има толкова да му мислим.
