
Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. Още →

Амбициозното почистване продължи цял ден, а боклук за съжаление не липсваше. Не приятно е да осъзнаеш, че хората пътуващи по пътя към село Заселе масово изхвърлят бирени бутилки и такива от безалкохолно през прозорците на колите си. Още →
Петък 03.03. Късния следобед ние сме пак на Зимевица за поредната атака на Колкина. За цел си бяхме поставили да изградим „Лагер 2“ в зала “Калоян“ (-460м) и да продължим с проучването на пещерата. Вечерта се събрахме много хора да празнуваме рождения ден на Яна.
Ефи и Сашо бяха проникнали в ранния следобед за снимки.
Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.

На 31.10, в късния следобед, към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моя неопрен.Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросния сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2 часа през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 часа сутринта.
От 25.07.2015г. до 09.08.2015г. се проведе пещерна експедиция „Мая Арапит 2015”. Повечето участници бяха предимно от „Под ръбъ”, но имаше присъствие от „Академик”, „ПКСУ София” и някои свободно практикуващи. Общо бяхме 16.
Пещерата Мая Арапит се намира в планината Проклетия, в Северна Албания, близо до границата с Черна гора. Планината е по-ниска от нашите в България, но с огромните, дълбоки долини, заобиколени от отвесни върхове, изглежда величествено и привлекателно за любителите на алпинизма и спелеологията. Още →

Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина! Още →
Пещерата Опасна яма се намира близо до село Корита в Кучка планина (Kučka planine), има два входа съответно на 1355 и 1345 нмв. Кучка планина е карстова планина разположена в югоизточната част на Черна гора до границата с Албания. Ограждат я реките Циевна (Cijevna), Мала река (Mala Rijeka) и Веруша (Veruša). Най-високият връх е Сардуп (2184м) като има над 20 върха с височина над 2000м. От планината има разкошна гледка към Проклетия и Шкодренското езеро, марширути за разходки… и огромен потенциал за пещери. Почти цяла Черна Гора е една голяма карстова планина, ако се открият всички пещери може би на всеки жител биха се падали по 2-3 та те сигурно за това не бързат.

В периода 6-24 септември 2014 г., се проведе проучвателна пещерна експедиция в
планинския масив Тененгебирге, Австрия.
Планинският масив се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици.
Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включваше
обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и обградени на изток от
хребета Зомерек, а на запад от Платенек.
Основен обект на проучване бе пещера „S30“ (Картирана до зала на -210 м. След последната точка от картировката са екипирани поне 100 м в дълбочина и чието дъно все още не е достигнато. С него общата дълбочина на пещерата ще надхвърли -300 м) и пещера „БиК“ или „Голямата“ (В която на -80 м се появява лед и сняг. Изследването продължи до -122 м, където има зала с непреодолимо стеснение между леда и скалата. Пещерата е изцяло картирана). Също така се правеха обходи и се маркираха перспективни обекти за бъдещи проучвания; изготвяха се карти и технически описания на изследваните пещери.
В експедиция „Тененгебирге 2014” взеха участие общо 14 пещерняци от следните
клубове в страната: ПКСУ „София”, ПК „Искър”, ПК „Под Ръбъ”, ПК „Академик” и ПК „Черни връх”. В екипа имаше трима биоспелеолози. Клуб „Под Ръбъ“ беше представен от пещерняка Филип Енчев.
