Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи… Още →
Автор: elfi
Биоково, Хърватска
Малка, но особено величествена планина. Внушителния и релеф се развива рязко от кота 0 до най-високата си точка 1762м (вр. Йуре). Изключително стръмните склонове и високи стени придават доста сериозен алпийски характер на южната страна на масива. Изненадващо, но от Север планината има полегат и горист характер. Още →
Измерване на радиационния фон в пещера Колкина
Клуб „Под Ръбъ“ със съдействието на клуб „НЕПИАСТ“ Бургас планира през месец февруари, 2015 да извърши проверка на радиационния фон в пещера Колкинa. Още →
Мосор, Хърватска
Планината Мосор разположена до сами Сплит е нещо като Далматински вариант на това, което е Витоша за Софиянци.
Достъпна с градски транспорт със скромен престой в автобуса от 30тина минути. Още →
Динарски Алпи
Динарски Алпи
Динарските Апли (също Динариди) са планинска верига простираща се най-условно казано от Юлийските Алпи на Север до планината (NB! за спелеолози) Проклетия в Северна Албания. Най-високия връх на веригата се намира именно в Проклетия планина, Мая Йезерце 2694м н.в. Виж фиг. 1
Няколко думи за челник Black Diamond Icon, модел 2012
В таблицата долу е направено сравнение на по-съществените за пещери характеристики между Petzl Duo с 14 диода, BlackDiamond Icon 2012 и в дъното е добавен Myo на Petzl, по-скоро за съпричастност на Duo-то 😉
Официален сайт на челника: http://blackdiamondequipment.com/en/headlamps-and-lanterns/icon-headlamp-BD620599ALUMALL1.html. Още →
Обход на Понор и района около Колкина
На 1 Юни Аз (Ефи) и Косьо направихме разходка из Понор планина да разгледаме въртопите и районът около Колкина дупка.
Косьо взе координати на някой интересни места.
Отидохме да видим дупката която разкопава приятелят на Яни – Митко. Условно я нарекохме К1, тя е интересна защото се намира сравнително близо до Колкина и по пътят който се надяваме пещерата да следва. Още →
Голямата темнота – описание за стигане
Намира се до махала Стефановци на село Дреново. От чешмата на селото се тръгва в дясно и на магазина – трафопост се тръгва в ляво. Продължава се по този път докато почне да се спуска стръмно надолу и в дъното на поляната на спускането се появят къщи (последният разклон е за недостроената черква, след него е спускането). Там преди къщите има по-неясен път който тръгва в ляво. Желателно е колата да не се вкарва в ливадите защото се косят и племенника на кмета – Боби (който е ловеци и е от ромски произход) може да се разсърди, входът на пещерата, между другото, също е във владенията на кмета. Върви се по този път около 200м надолу докато в дясно, до самият път, почне да се оформя дере. Там след едно от първите по-високи дървета се търси пътека. Пътеката е доста неясна в началото и не се вижда от пътя. Входът е съвсем близо до пътя ( около 10-15м ).
Възможни грешки:
- в ляво също има дере което е по-голямо и в дъното на склона, но това не е дерето на входа;
- ако се отиде прекалено надолу се стига до път тръгващ на дясно и на горе, пътеката е преди този път.
Парамунската пропаст (Пропадо)
Местонахождение и достъп:
Координати: +42° 48′ 12.00″, +22° 44′ 10.00″ (42.803333, 22.736111);




