За 24.05 реших да проверя пропастта Драги камък на Миланово. Едва -37 метра, но не е влизано от 20 години, а имаше разни въпросителни по картата.
За 24.05 реших да проверя пропастта Драги камък на Миланово. Едва -37 метра, но не е влизано от 20 години, а имаше разни въпросителни по картата.
На 17-ти април се проведе организираното ни от клуба традиционно пролетено почистване в наше си село. Колкото и да се бяхме уговорили времето да е слънчево, синоптиците в последния момента ни отказаха и пуснаха дъжда 😀 Предполагаме, че атмосферните условия бяха и причината да не успеем да се съберем повече хора. Но пък групата ни беше супер добра!
Среща на стадиона в 8:00 часа в събота. Групата ни е Монката, Косьо, Юна, Ники и Алекси. Колата ни е огромна – Nissan Micra и багажът е навсякъде около нас, а трябва да съберем и към 300 метра въжета и прилежащия към тях инвентар.
Искаме да ни е чисто!
Ако и ти искаш това, спри да хвърляш боклука си, където не трябва. Научи децата си, кажи на съседа си и напомни на всеки, който небрежно хвърля фас или пластмасова чашка.
Решението за влизане в сряда беше донесено във вторник вечер около 20.00, някъде около Славейков. След толкова дебати, визии и разправии дали да се ходи на ски или на пещера, стана ясно, че може да се иде на пещера със ски.
За 07.02 даваха хубаво време и бързо се организирахме няколко човека за пещера Въртешката. Бяхме аз, Алекси, Китена и Никола.
Свободна неделя + хубаво и топло време е изпитана рецепта за нещоправене на скали в наше село. В случая сформирахме екип на „Чистота“ и решихме да си довършим започнатото от миналата година сериозно почистване на скалния венец на Подмола. Бяхме си оставили доста мат’риал за оправяне…
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Започнах да се занимавам със спелеология, когато бях тийнейджър. Близо до къщата ми имаше малка пещера. Това беше първата ми среща със спелеологията.
Няколко години по-късно започнах да излизам извън границите на “моята територия“ и да проучвам други райони в близост. Последва експедиция в Крубер – Вороня. Участвам и следя няколко проекта в дълбоки пещери. Главно се интересувам от стратегическата част и организацията на биваци в дълбочина, но и други неща свързани с изследването на пещери. Още →
След избухналата световна пандемия най-накрая се очертава експедиция в нашата любима Колкина. Всички тръпнат от очакване и нетърпение. Отначало се говореше, че ще влизат около 10-12 души, но накрая групата се свежда до 7. Аз (Дани), Стамен и Радост се заемаме с организацията. Стандартните процедури – пазар, машина, дисто, молба за Гецата до директора на училището, за да бъде освободен от занятия за експедицията.
Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.
И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.
Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.
Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.
