Стублешка яма I, с.Карлуково

Пещерата „Стубленска яма I“ се намира на 08 км югоизточно от южния край на с. Карлуково и на 100 м в дясно от асфалтовия път свързващ селото с и с. Румянцево, в местността „Стубленски дол“. От геоложка гледна точка тя е образувана в кредни (мастрихтски варовици) с дебелина около 150 м изграждащи Карлуковската синклинала. Хидрогеоложки пещерата попада в югозападната периферия на Луковитския басеин. Още →

датата е 25.5.2010…

3.IV.2010

Щаб квартирата ни! (Колкина, разбира се )

Това беше един от онези рядко хубави дни, в които сме рамо до рамо и торба през торба, сработени и обиграни. Толерантни по своему. Красиво е, всичката планина, всеки жест…удоволствието да бъдем тук по този начин и така до края на света и бездънната система. Още →

една събота, една неделя

С  боси крака тихо вкопали се в топли чехли…вече се стъмва и се сгромолясваш пред някакъв монитор. Няма значение какво точно вършиш ,защото е почивен ден и цялата концепция се диктува от “явавш-яваш” идеологията. Не бързаш помотваш се в топлия си дом, около теб има стени, а над теб покрив. Масата е нещо на което дори не се обръща внимание…та това е толкова обичайно, толкова нормално. Сухи завивики например – кога ще ти хрумне да се радваш, че ще имаш сухи завивки върху меко матракоподобно легло? Може би сега. Още →

резньове

Ранно ставане. Рязко и бързо, невъзможно бодро за тази част от денонощието. Прозореца е вече отворен…да, студ и лед. Това е достатъчно. Ритуала продължава по старому, това е една отработена творческа треска свързана с обличане, горещ чай и последен оглед на раницата (за която отдавна сме приели, че трябва да е лека, до колкото разума позволява). По дяволите рано е…тъмно е някак си, но това не пречи на транспорта да си закъснява и придвижването до пункта да е свързано с часове престой, нетърпение, сутрешно мърморене , псуване на държава, строй, общество, нрави, плаха култура…
Още →