Още в началото на година, когато клубният ни календар с планирани прояви се пръкна и Вихренската фигурираше като дестинация (след едногодишен пропуск), си казах, че това е то, включвам се и аз. Който беше отишъл там, се връщаше с това колко много си заслужава да се отиде и да се види. Но кой да знае колко много промени щеше да претърпи първоначалната конфигурация на организатори и желаещи…
Още →
Месец по-късно отново бяхме на път за Вихренската. Тръгнахме четирима петък вечер – Ефи, Митака, Папи и Алекси (аз).
Докато Гецата се бореше да закърпи скъсаната палатка, а вятъра пък се бореше да я докъса аз по модерно му снимах клипче. Дали пък мерака за приключения не ни беше в леко повече този път. Не, глупости, това е само един вятър, даже ни издуха облаците. Два дни вече сравнявам добре организираното от Цеката ходене миналата година и тазгодишната леко ръбеста експедицийка. Общото свободно време на невероятната ни четворка беше в прозореца с не най-прекрасната прогноза, – бяхме след голямата буря преди два дни но пък преди баш хубавото време. Джамджиевият ръб, където е входа на Вихренската пещера, не е топ място на което да съзерцаваш опустошителната сила на природата. Още →
Вихренската пещера се намира в Пирин планина на 2630мнв на самия Джамджиев ръб и около 300м под връх Вихрен.
Дължина: 683м.
Дълбочина: -133м.
GPS координати: 41°46’01.1″N 23°24’23.7″E
GPS следа: от х.Вихрен до вр. Вихрен подсичаща Джамджиев ръб:
Още →
Беше четвъртък, 03.09.20. Цял ден се мотах вкъщи, събирах си багажа, ходих до магазина за манджа (вафли, пастет, сухи супи, луканка и хляб). В 19:00 ч. имах среща с Ефи пред тях, за да натоварим багажа в нейната кола, Duster – чистак нова.
И ето, готов, натоварен с раници и прониквачка се отправих към срещата. Пътьом се видях с Владо да ми предаде една Powerbank-a, тъй като по стечение на обстоятелствата нямаше как да дойде с нас.
Натоварихме багажа, сбогувахме се с Мими и с Ефката запалихме към Люлин да вземем Алекси.
Към 21:30 стигнахме хижа Вихрен. Там ни чакаше Цеката, който се беше запил с двама мароканци. След една супа време отворихме виното и след като го пресушихме, си легнахме, за да сме свежи за утрешния ден.
От х. Вихрен посока Казана.
След около 1 час и на мястото където пътеката преминава през Джамджиевия ръб, се отделяме по самия ръб.
При самото отделяне от пътеката, започва стръмна част, наподобяваща сипей с трева и малки камъчета (снимка 01), изкачване до плочата при първата жандарма/скална кула (снимка 02). Логичния и по-безопасен път е подсичане отляво.(От тук до самия край на ръба има червени стрелки които добре маркират пътя). Още →
Още от преди началото на лятото бях започнала да разпитвам познати и приятели дали знаят нещо за експедицията на Бански Суходол. Варианти какви ли не чух – за 3 дни в средата на юли; за седмица в началото на август; за това, че изобщо няма да я има… След завръщането ми от Грузия, бях приятно изненадана, докато почивах на Маслен нос, че експедиция ще има – за цели две седмици от края на август и началото на септември. И организатори имало – цели 2 клуба (Академик София и Хелектит) и хора щяло да има. С пещерното ми гадже – Данчето, се вдъхновихме от рано-рано и се зарекохме: „Отиваме и влизаме!“.
Циркус Бански суходол се намира в Пирин планина и там се провеждат експедиции с цел изследване и откриване на пещери. Тази година експедицията се състоя края на Август – началото на Септември. Малко накратко ще разкажа какво се случи там за моето няколкодневно пребиваване 🙂 Още →
