Още в началото на година, когато клубният ни календар с планирани прояви се пръкна и Вихренската фигурираше като дестинация (след едногодишен пропуск), си казах, че това е то, включвам се и аз. Който беше отишъл там, се връщаше с това колко много си заслужава да се отиде и да се види. Но кой да знае колко много промени щеше да претърпи първоначалната конфигурация на организатори и желаещи…
Още →