“Интервю” е инициатива на ПК “Под Ръбъ”, посветена на дискусии със спелеолози от близо и далеч, от всички части на земното кълбо. Какво споделят за живота под и над земята, опитът като пещерняци, историите, мечтите и плановете, можете да четете в следващите редове…
Кажете ни нещо за себе си и своя опит в спелеологията.
Със спелеология се занимавам от далечната 1983 г. До започването на войната ходех по пещери с един от най-успешните хърватски пещерени клубове – Пещерната секция към Студентското планинско дружество Велебит. Тук се запознах и със съпругата си и дълго изследвахме пещери заедно, пътувайки с влакове и колела. Ние бяхме от хората, които се посвещаваха на един спелео обект и всяка събота и неделя изследвахме нови галерии в него, за разлика от болшинството тогава, които искаха да обиколят колкото се може повече пещери и пропасти. На този принцип в пещерата Тон (която се намира в кариера) имаме повече от 30 прониквания и сме изследвали и картирали повече от 8 км пещера.
Една година преди да станем семейни, успяхме да стигнем до Китай, където за 7 дни картирахме десетина пещери с обща картировка над 8 км. След раждането на първите ни две деца, съпругата ми Аида напълно спря да ходи по пещери. Аз имах 6-7 съботи и недели годишно, посветени на пещери и ги използвах главно за пещерно гмуркане. После започна войната и се преместихме в Шибеник.
