Категория: Други

1. Можеш да се отпуснеш на късия си осигурителен без да те побиват тръпки и да теоретизираш около скърцането във възлите, докато си мислиш, че аха и ше се скъса;

2. Спомняш си, че основната функция на поларизона не е да подплатява кордурата и да предпазва от прежулване, а всъщност да топли;

3. Новата грънда лента е по-красива някак си, а и толкова елементрано се прогонва без възлите по нея. Превръзването на гръдната е упоритост в отказа си да приемеш, че пак се е скъсала;

4. Торбата със здраво дъно, най-добрата торба;

5. Кордура – ебаси, е тва е да си Софиянец значи а!? Още →

Юли месец прекарах една седмица на полска експедиция в планината Проклетия на границата между Черна Гора и Албания. Районът се нарича  „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцетуп или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни.  Зла Колата се казва и най-високият връх  за Черна Гора и 16-ти по височина в Проклетия – 2535м. Още →

Това е списък, предоставен от д-р Бенжамен Ментешев, дългогодишен лекар в Планинската спасителна служба, лекар на АСО.

– самсплинт – 1бр.

– химически грейки – 2бр.

– бинтове – 2бр.

– триъглна кърпа – 1бр.

– левкопласт – 1 ролка

– марлени компреси – 10бр.

– йодасепт – 100мл.

– активен въглен

– алергозан

– фенистил гел

– дефламол

– хексалгин

– ножица

– ръкавици – 2 чифта

– фолио

– салбутамон

– нитролингвал

– нифедипин

– хлофазолин

Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи… Още →

След вечеря от топло поднесена храна, в посуда, чиито единствен метален компонент е вилица, идва и напитка в стъклена чаша. Нищо не е замръзнало, водата е в течно състояние, и не се налага да стигнеш до нея чрез предварително и дразнещо на моменти топене на сняг. Няма мрънканици кой да стопи поредните 200 грама лишена от соли и минерали водоподобна субстанция. То си е вода де, ама цвета  малко не го докарва. Вкуса е без коментар, затова бихме набухали всякакви там степове, бульони или подобни вълшебно химични прахчета, които да ни помогнат при по-комфортното хидратиране на организма. Още →