#трай си

Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…

Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.

На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.

Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш,  планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели. 

В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.

Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си! 

 

Автор: Цветан Костурков

10 предимства на подменената екипировка*

DSC_02521. Можеш да се отпуснеш на късия си осигурителен без да те побиват тръпки и да теоретизираш около скърцането във възлите, докато си мислиш, че аха и ше се скъса;

2. Спомняш си, че основната функция на поларизона не е да подплатява кордурата и да предпазва от прежулване, а всъщност да топли;

3. Новата грънда лента е по-красива някак си, а и толкова елементрано се прогонва без възлите по нея. Превръзването на гръдната е упоритост в отказа си да приемеш, че пак се е скъсала;

4. Торбата със здраво дъно, най-добрата торба;

5. Кордура – ебаси, е тва е да си Софиянец значи а!? Още →

Нейно величество Проклетия

matija_na_vhodaЮли месец прекарах една седмица на полска експедиция в планината Проклетия на границата между Черна Гора и Албания. Районът се нарича  „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцетуп или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни.  Зла Колата се казва и най-високият връх  за Черна Гора и 16-ти по височина в Проклетия – 2535м. Още →

Какво да сложим в аптечката!

aptechkaТова е списък, предоставен от д-р Бенжамен Ментешев, дългогодишен лекар в Планинската спасителна служба, лекар на АСО.

– самсплинт – 1бр.

– химически грейки – 2бр.

– бинтове – 2бр.

– триъглна кърпа – 1бр.

– левкопласт – 1 ролка

– марлени компреси – 10бр.

– йодасепт – 100мл.

– активен въглен

– алергозан

– фенистил гел

– дефламол

– хексалгин

– ножица

– ръкавици – 2 чифта

– фолио

– салбутамон

– нитролингвал

– нифедипин

– хлофазолин

 

 

 

Израснахме в планините…

brands
Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи… Още →

Измерване на радиационния фон в пещера Колкина

Клуб “Под Ръбъ” със съдействието на клуб “НЕПИАСТ” Бургас планира през месец февруари, 2015 да извърши проверка на радиационния фон в пещера Колкинa. Още →

Извадка от дневника на Колето за Циликокаве, Албания 2013. Част втора

Вторник, 3 септември
Вятърът събаря кухненската тента и къса две халки. За деня се налага още два пъти да сваляме тентите за да ги опазим от поривите на
вятъра. Водата от изворчето е намаляла чувствително, и вероятно на другия ден ще трябва да инсталираме системата за топене на сняг.
Вечерта първо проникване в дълботака 505 метра пропаст Циликокаве ( Гаргина дупка ) правят Киро, Марта и Марто. Колето ги изпраща
до входа на пещерата. Влизат в 2100. Екипират първите два големи отвеса – съответно 100 метра и 95 метра, както и следващите 4 на
брой отвеса. Излизат на другата сутрин в 0645. Описанието, картата и пещерата изглеждат като три нямащи нищо общо помежду си неща. В интерес на истината картата е доста точна, но описанието не. Още →

Извадка от дневника на Колето за 01-06-V-13 Котел

Ден първи

Отпътуване от София. Ефи и Ани пристигат с колата на Ефи на централна гара, от където взимат Светли и Колето.Взимат въжета от Джо и отиват у Фичо за среща с останалите и след кратка раздумка потеглят по житейските друми. Пристигат в Котел, докато чакат останалите посещават музия и тъкмо на излизане се срещат с току-що пристигналите две коли, минвата на бързо през няколко магазина и се отправят към мястот за лагер където опъват лагер и отмарят. Колето спи под открито небе, из палатките са се подредили Фичо, Добри, Марта, Джо, Папи, Ефи, Светли, Павката Бакалов, Ани също брои звезди някъде из буковия лес. Още →

Един от онези моменти

След вечеря от топло поднесена храна, в посуда, чиито единствен метален компонент е вилица, идва и напитка в стъклена чаша. Нищо не е замръзнало, водата е в течно състояние, и не се налага да стигнеш до нея чрез предварително и дразнещо на моменти топене на сняг. Няма мрънканици кой да стопи поредните 200 грама лишена от соли и минерали водоподобна субстанция. То си е вода де, ама цвета  малко не го докарва. Вкуса е без коментар, затова бихме набухали всякакви там степове, бульони или подобни вълшебно химични прахчета, които да ни помогнат при по-комфортното хидратиране на организма. Още →