ПЕЩЕРАТА
W Le Donne („Вива ле доне“, буквално „да живеят жените“) е пещера, чиито вход е на 2170м и се намира в Бергамските Алпи(Alpi Orobie, ит., Bergamasque Alps, анг.) в Италия.
Името в миналото е било доста по-вулгарно, пак с „да живеят…“ и пак на женска тематика. След като пропастта добива популярност, се преименува със W Le Donne на италиански филм от 70-те.
Вместо увод
Канин е високо плато в Словенските Алпи. Изходна точка е долината на река Соча и по-конкретно градчето Бовец. Границата с Италия преминава по основното било. На площта на малката Словенска част на платото Канин и масива Ромбон има 11 хилядарки! Опитайте да си го представите…трудно е.
Повече за изследванията на Канин и хората, които го правят можете да видите в интервюто с Шпела Борко тук.
Още →
Ден 1
Леле.. сутринта направо не си чух алармата. Не знам как се събудих. Голяма раница пълна с багаж до горе – 70 литра плюс една малка 40 литра и тя до горе с някакъв инвентар, манджа и още разни неща. Взеха ме в 6 сутринта от пазара в Люлин. Взехме Данчето и с Ефи и Гецата към 06:30 вече натоварили колата потеглихме. Адски странно се чувствах като влязохме в Сърбия. Не бях излизал от България от много време и бях забравил как е. На първата бензиностанция ги попитах – „Ние сигурно сме на около една трета?“ и те отвърнаха – „Оо, не има още много!“
Първата ми австрийска експедиция. Ръководителката Вети е пещерен водолаз, ветерен в проучването ѝ и част от историята на пещерата. Австрийците колкото и да са строги и подредени определно са непредвидими, защото не съвсем типично, но във външния свят Вети е учителка по математика в религиозно училище. Нейният колега водолаз Щефан е инструктор по техническо гмуркане. Очаква се сериозна и стегната група! Всички други сме шерпите на тежката водолазна екипировка нужна за проучването на най-отдалечените части на пещерата.
Още →
“Тя е жива бе! Казвам ви аз, вие не вярвате!” с цигарата в уста Игор констатира на 3тия ден от експедицията. Това му беше първо влизане в Кита, но вече добре усещаше особения дух на пещерата.
По традиция, всяка есен е запазена за изследване на най-отдалечените и най-дълбоки части на пещерната система Църнопац с вход Кита Гачешина. По традиция всяка година ходим по два пъти с цел изследване на масива на Южната част на Южен Велебит.
Още →
Курсът се проведе между 17 и 22 юли в близост до Шамбери, Франция. Включваше три дни практики на скали и три дни практика в пещери, съчетани с вечерни лекции. Материалът е максимално компресиран и отбран, за да обхване, доколкото е възможно основите на спасителските практики в рамките на 6 дни. По тази причина общото впечатление беше, че курсът е доста интензивен, особено ако човек не се е сблъсквал преди с тези неща. За останалите участници по-голям интерес представляваха разликите в методологията на френското спасяване. Няколко такива примера, които направиха впечатление са:
Най-накрая!!! Дългожадуваната хилядарка. Първата дупка на френска територия, първата хилядарка след четиридесетте, първите по-сериозни контакти с активни френски пещерняци. И разбира се, това е емблематичната първа хилядарка за нашата цивилизация: Гуфер Берже. Ежегодна експедиция за почистване на пещерата от вещи и боклуци, останали долу още от времето на първите изследователи. Между другото, и с тях се запознахме, но всичко по реда си.
Още →
Лято е, време е за Кита! Никой не вярваше, но е факт – 14 човека бяхме, готови за експедицията: Папи, Киро, Ефи, Мими, Митака, Радко, Данчето, Мимо, Тошко, Алекси, Монката, Ники, Бобката и моя милост (Рая). На нас с Бобката даже ни беше първа експедиция! Както каза Цеката, ще ни е весело!
Още →
И така, отново на Недам. Или поне за по-голямата част от екипажа. Аз отидох за първи път на пещера в Хърватска. Просто една прекрасна сряда вечер на Баба Яга Папи каза „Мимо, айде с нас на хилядарка в Хърватска за 5 дена“ и аз като човек, който винага планира внимателно в детайли и то за месеци, години напред, казах „Добре, идвам“. В този момент се сформира и окончателния списък с участници – Папи, Ефи, Данчето и аз. Още →
Мда, втори. Че първият беше леко неуспешен. Оказах се страшен заразоносител. Но най-неприятното беше, че това го разбрах докато бях на дългата опашка за влизане в тунела „Караванкен“ посока Хърватия. Така отече първата ми хилядарка след четиредесетака. Карантиниран.
Всяко зло за добро. Сега си имам баркод до края на януари, така че … няма какво да ме бутне.
