Най-накрая!!! Дългожадуваната хилядарка. Първата дупка на френска територия, първата хилядарка след четиридесетте, първите по-сериозни контакти с активни френски пещерняци. И разбира се, това е емблематичната първа хилядарка за нашата цивилизация: Гуфер Берже. Ежегодна експедиция за почистване на пещерата от вещи и боклуци, останали долу още от времето на първите изследователи. Между другото, и с тях се запознахме, но всичко по реда си.
Още →
Лято е, време е за Кита! Никой не вярваше, но е факт – 14 човека бяхме, готови за експедицията: Папи, Киро, Ефи, Мими, Митака, Радко, Данчето, Мимо, Тошко, Алекси, Монката, Ники, Бобката и моя милост (Рая). На нас с Бобката даже ни беше първа експедиция! Както каза Цеката, ще ни е весело!
Още →
И така, отново на Недам. Или поне за по-голямата част от екипажа. Аз отидох за първи път на пещера в Хърватска. Просто една прекрасна сряда вечер на Баба Яга Папи каза „Мимо, айде с нас на хилядарка в Хърватска за 5 дена“ и аз като човек, който винага планира внимателно в детайли и то за месеци, години напред, казах „Добре, идвам“. В този момент се сформира и окончателния списък с участници – Папи, Ефи, Данчето и аз. Още →
Понеделник, 26.07
Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.
Този разказ е дълъг, но няма как. Хиляда метра събраха много истории на големия ни отбор.
След 5 години проучвания и експедиции на системата Църнопац в Южен Велебит клубът реши, че е време да смени обстановката и да вдигне духът на понапълнялите след карантини и лежане членове. Нашият добър домакин и председател Цеката намери мястото, организира и поведе нищо неподозиращите ни колене и лакти към експедиция на “хилядарка”. Да идем, да пипнем, да оцелеем. Страховито звучи, само докато се изговаря. Хи-ля-дар-ка, мислите потъват надолу с вълнение и трепет за предстоящото. Още →
След няколко пъти на ден проверяване на информация, следене, консултиране, баене и ослушване корона ли ще бъде или пещера все пак скромната ни група от – мен, биологичната ми половинка Мими, Пламен Спилков- групата от София и Лазо, Цинака и Алекс от Бургас тръгнахме за Румъния.
След около два часа и половина се оказа, че не сме дослушали, допроверили и баенето не е било достатъчно защото на Оряхово ни върнаха. Пускали само товарни автомобили (ама то ние си бяхме товарни, само да ни бяха отворили багажника!) След два часа отгоре и към 21 казахме „добър вечер“ на Карпатите.
В края на юли, група от пещерен клуб “Под ръбъ” потегля за Хърватска. Целта е проучване, екипиране и картиране на пещерата “Муда лабудова”. Поканата е от хърватския спелео клуб “Железничар”, а мястото е в западна Хърватска – планина южен Велебит.
Сашо Лазаров и ЦК-та разказват за приключенията им в редовете по-долу.
Още →
Историята с Нйемица започва есента на миналата година, когато отидохме да помогнем на момчетата от Екстрем, Макарска. За това ходене можете да видите тук.
Тази година всичко се обърка, почти от самото й начало, та и пещерните излети, като че ли малко позакъсняха. С отпускането на мерките обаче, Биоково и Нйемица бяха естественият приоритет и място от където да се започне една тежка година за всичко останало, но пък така благоприятна за спелеология!
За Недам
От миналата година, това е четвъртата хилядарка на Хърватска. Както и другите й посестрими, по-дълбоки от 1000м, Недам се намира в Северен Велебит, разположена на масива Хайдучки кукови, в непосредствена близост до Лукина Яма и Любушка Яма. До юни, тази година, дълбочината й беше -1021м (карта можете да видите тук.) Недам е развита в един безкраен меандър и както става в меандрите, тесняци, а и вода в по-дълбоките й части, не липсват. Проучванията тук продължават…
Ето, какво споделят Папи и ЦК-та.
Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи.
