Кита 2019/2020 и Честита Нова Година

Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи. 

Продължаването на мокър и изтръпнал меандър ни вкарва в нов ‘канал’, от където започват редица разклонения. Бързо се свързваме с изследвана част. В следващите дни ще се концентрираме тук (на около -500/600м), като целта ще бъде да изръчкаме колкото можем повече, но и да намерим по-адекватен път до тук… последното се оказва истинско приключение в този лабиринт от галерии, отвеси и куп изследователи от различни периоди. 

Тази Нова година ще бъде запомнена със забавна компания от яки пещерняци, малко храна и много нови галерии, меандри и потенциал, какъвто само Кита знае. 

*членове на пещерен клуб ‘Велебит’, Загреб

Публикувахте от Komisija za speleologiju HPS / Speleological Committee of CMA в Понеделник, 6 януари 2020 г.

Ден I

Всичко с тази дупка, а и с този масив, започва и свършва в легендарната кръчма “Крал Звонимир” в Грачац. Там чакам дружината, заситен от вкусна и доволно голямата пица със сланинка, пресушил едно Велебитско… изобщо традиция, както си трябва. 

От Сплит съм сам, чакам Загребчани и Истрияни, а те не се забавят (много). Нахлуват като у дома си, а колко храброст се изисква само, вечно кривата сервитьорка Нада е нещо като кмет, директор и отговорник по водоразпределението тука. Е да, ама те се знаят, демек Нада им е позволила да й бъдат симпатични. 

Пликчета, прониквачки и още пликчета, всичко е на масата. Започваме с храната – те са напазарували и сметнали всичко… тъпчем, ама това ни е много, онова какво ше го правиме и като цяло заключението е ‘леле, колко храна сме накупили’. Аз съм щастлив и весело подвиквам ‘дайте го ларж бе, Нова година е’. 

Навън е станало студено, горе още повече. Стигаме горе и влизаме. Ние ще се настаним в лагер Трули, който е на втори етаж и на много по-кратък път от обичайните ни занимания в Кита, които са в края на края на третия етаж.

Влизаме по тъмно, типично за дълги подземки, демек яваш-яваш сме. От ляво на дясно – Феро, Марина и Ловел

Ана преминава с чалъм и замах, любимия подход към 100м отвес – “Гърлич”

Ден II

Пещерната рутина трябва да започне: ставане от сън, топли течности, добра закуска, разумно разпределяне на инвентара, две групи и атака. Влизаме в меандър, който ще ни спусне около 100м във вертикала.

Hrustavi/Cincinator е гадно местенце, което нито е екипирано, нито е изчистено добре. Шока от липсата на дублиращи се редува с този от броя на огромни, висящи в нищото скални късове. Като не забрявяме, че втората половина си е меандър все пак, криволичещ с тесни и мокри пасажи. 

В един момент се разделяме, нашата група се отклонява от меандъра по суха галерия, която по информация отива към широка зала, другата продължава по пътя на водата. Залата определено е широка, както тук ги наричат същински ‚канал‘, голямо е… а и с разклонения. Кеф и еуфория. Слушал съм Марин за това как са се картирали и проучвали Шибенски канал в Кита или Велики Каньон в Мунижаба – не е много сложно, само напред и по най-широкото. Ние прилагаме, същата стратегия. Картираме около 400м на един дъх, става тясно, преса – една, две… духа силно. При излизането от тясното стигаме до въже. Намираме се на дъното на известен вече отвес. Времето е напреднало, за днес ни остава да разберем къде, аджеба, сме се свързали, но това в лагера.

В меандъра се срещаме с другата група, премръзнали и мокри. Меандърът продължава, ама геройски трябва да се потрудиш да го следваш.

След около 2-3 часа всички сме в лагера, приказваме, споделяме, въртиме канчета, карти и профили. Вече знаем къде сме се свързали, което си е едно добро начало.

Примусите на макс и денят може да започне

Марко и Ана на закуска

Ден III

Шило в торба не седи. Събуждам се с ‘гениална’ идея! Викам‚ дайте да идеме по другия път до новия канал.* Малко мрън, малко‚ ама то не знаеме‘ и се навиха.

Първият опит не донесе много резултати – оказа се, че лесния (по карта) вариант не е екипиран. Това е галерия ‚Самоборчек‘. Следва план Б – по-тесен и по виещ се нагоре и надолу меандър, който се оказва готино преживяване – отвеси, парапети, образувания, кал и пълна пещерняшка програма, около 3 пъти по-добре от вчерашния подход. Това е част, екипирана от Марин и Кате, наречена ‘Манистри’ (макарони на Далматински).  

Пак сме на същото място от вчера, тръгваме в едно от разклоненията, пак активен меандър. Екипираме две отвесчета и картираме, след което се отправяме към лагера.

Другата група го е давала по-яваш-яваш днес и ни чака вкусна гозба, чай и зареден лагер с вода. 

* Свръзката е на третия етаж, а там се чувствам малко като ‚дома си‘, та взимам инициатива или по нашему повеждам хорото.

Нашия план Б, “Манистри”

Ден IV

Малко завъртаме групите, но приоритетът е ясен – пак същото място. Освен меандъра, са останали и няколко други места за проверяване. Една група картира, другата екипира, добре сме се стиковали и използваме времето на максимум.

В меандъра стигаме до стеснение, което след малко упоритост се преминава. Малко, малко, ама вече е минало много време и се набутваме до ръба на нов отвес, от където виждаме, че сме попаднали на колектор. Долу се събират две реки – красота. За на връщане имаме идея да минем по лесния вариант от вчера, Самоборчек, залата там е голяма и сме готови за траверсиране или направо за малко катерене. Имаме инвентар и сме си запазили ток в машината.

В началото прилича на лесна за преодолояване косина, която всъщност е началото на отвес. И едва когато тръгнеш разбираш колко е кофти калта и цялата постановка – малко глина върху равна плоча. За капак, скалата не е достатъчно здрава или поне, не навсякъде, където би искал. С малко пот и с нещо късмет, излизам като въжето ми стига на косъм, а в батерията има за половин дупка. Няколко спита и ръкохватка, никога не са в повече – използвам каквото имам и успешно правим траверса. Сега има изключително елегантен път към новия район, ура!

Е тая гадория вдясно трябваше да траверсираме/изкатерим навръщане и така още 10-тина метра

Малко чук и работа с машината помагат за преодолявне на неочаквани стеснения, непосредствено преди Колектора

Ден V

Вижда й се краят на нашата проява… храната намалява критично, ток в батериите почти няма, времето също е важен фактор. Решаваме да се насочим към нещо по-близко, за да можем да се преместим на друг бивак, където очакваме да намерим храна. Отиваме в меандър наречен ‘Sugar Hype’. 

Спитовете пак си казват думата и екипираме две прагчета на възложения ни меандър на спитове и ленти. За съжаление меандърът стеснява до толкова, че изобщо няма смисъл там. Другата група също не жъне успехи.

31-ви декември и освен, че е Нова година, утре трябва да излезем по-рано поради планове на част от групата. Ясно е, бивак ‚Гърлич‘. Тук ни посреща истинско веселие – сухи супи, консерви и макарони полуфабрикат. Нашето празнеснтво може да започне!

Ден VI

Лесен ден, предназначен за излизане. Намираме се на дъното на 300-метрова вертикала и няма какво много да му мислиме… освен че един член от групата се чувства прогресивно лошо. Вчера сутринта се чувстваше отпаднал, до вечерта качи температура, повръщане през нощта, в резултат днес съвсем го няма.

Първите двама тръгват, ние оправяме лагера и се подготвяме. Истински късмет е, че някой вижда вдигнатото до първото закрепване въже! Ако не го бяхме видели навреме, този малък пропуск, в случая, би имал неудобни последици. Като цяло, внимавайте за това пещерно явление и винаги поглеждайте надолу и контролирайте какво се случва с въжето под вас.

Вече сме пак на повърхността, прекрасно, както обикновено.

1-ви януари е, нищо не работи, никой не съществува… само ние кукуряци. Усмихнати, доволни и гладни се връщаме към цивилизацията и всичките й облаги. 

За Новогодишната нощ импровизираме, но все пак добре се почерпихме

Силното, ама силно, дамско участие – Марина и Ана!

Повече снимки от Lovel Kukuljan тук:

Публикувахте от Lovel Kukuljan в Понеделник, 6 януари 2020 г.

Текст: Цветан Костурков

Кита 2019

Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина. 

Още →

Новата Голяма Дупка в Хърватска – Нйемица, Биоково

За Биоково 

Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.    

Още →

Йес-йес-йес, то е то! Ямски състав “Църнопац”

Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →

Няколко спелео дни в района Шверда, Хърватска (19-22.04.2019)

Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.

Още →

‘Оги и хлебарките’ или Кита 2018

Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.

Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.

Още →

Масивът Дахщайн, експедиция 2018

Септември 2018 аз, Мими(Хеликтит) и Сашо посетихме английската експедиция на Дахщайн, Австрия в търсене на най-дълбоката пещера в Европа. Над 30 пещерняка от 5 държави – Англия, Франция, Германия, България и Израел взеха участие, а най-възрастен беше Жан-Пол на 67 години. Още →

Содом и солните пещери в Израел

“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”

 Стивън Кинг, “Тъмната кула”

Още →

Водени Тобоган, Велебит, Хърватска

Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.

Още →