Понеделник, 26.07
Първата група българи, която се отправи към дъното бяхме аз, Тео, Митака и Тошко. Целта за деня беше да се спуснем до лагера на -950м и да спим там. До около -200м пещерата е почти отвесна, с големи и красиви вертикали. На места има и сняг, и лед. След спускане по тясно прагче следва първият по-тесен меандър, някъде където е и старото дъно на пещерата.
Този разказ е дълъг, но няма как. Хиляда метра събраха много истории на големия ни отбор.
След 5 години проучвания и експедиции на системата Църнопац в Южен Велебит клубът реши, че е време да смени обстановката и да вдигне духът на понапълнялите след карантини и лежане членове. Нашият добър домакин и председател Цеката намери мястото, организира и поведе нищо неподозиращите ни колене и лакти към експедиция на “хилядарка”. Да идем, да пипнем, да оцелеем. Страховито звучи, само докато се изговаря. Хи-ля-дар-ка, мислите потъват надолу с вълнение и трепет за предстоящото. Още →
След няколко пъти на ден проверяване на информация, следене, консултиране, баене и ослушване корона ли ще бъде или пещера все пак скромната ни група от – мен, биологичната ми половинка Мими, Пламен Спилков- групата от София и Лазо, Цинака и Алекс от Бургас тръгнахме за Румъния.
След около два часа и половина се оказа, че не сме дослушали, допроверили и баенето не е било достатъчно защото на Оряхово ни върнаха. Пускали само товарни автомобили (ама то ние си бяхме товарни, само да ни бяха отворили багажника!) След два часа отгоре и към 21 казахме „добър вечер“ на Карпатите.
В края на юли, група от пещерен клуб “Под ръбъ” потегля за Хърватска. Целта е проучване, екипиране и картиране на пещерата “Муда лабудова”. Поканата е от хърватския спелео клуб “Железничар”, а мястото е в западна Хърватска – планина южен Велебит.
Сашо Лазаров и ЦК-та разказват за приключенията им в редовете по-долу.
Още →
Историята с Нйемица започва есента на миналата година, когато отидохме да помогнем на момчетата от Екстрем, Макарска. За това ходене можете да видите тук.
Тази година всичко се обърка, почти от самото й начало, та и пещерните излети, като че ли малко позакъсняха. С отпускането на мерките обаче, Биоково и Нйемица бяха естественият приоритет и място от където да се започне една тежка година за всичко останало, но пък така благоприятна за спелеология!
За Недам
От миналата година, това е четвъртата хилядарка на Хърватска. Както и другите й посестрими, по-дълбоки от 1000м, Недам се намира в Северен Велебит, разположена на масива Хайдучки кукови, в непосредствена близост до Лукина Яма и Любушка Яма. До юни, тази година, дълбочината й беше -1021м (карта можете да видите тук.) Недам е развита в един безкраен меандър и както става в меандрите, тесняци, а и вода в по-дълбоките й части, не липсват. Проучванията тук продължават…
Ето, какво споделят Папи и ЦК-та.
Новата система Църнопац (Кита Гачешина – Драженова Пухалка – Оаза) винаги е добър избор за спелеология. Особено, когато можеш да си позволиш повече дни, в нашия случай те са 6. Този път в компанията на предимно Велебиташи* и на лагер Трули, съсредоточаваме се в изследването на втори етаж и се насочваме към новопоставени въпросителни от предишни групи.
Кита Гачешина вече е традиция, което пък прави терена познат, а организацията по-лесна и по-адекватна. Познаваме пещерата, познаваме условията, знаем какво има да се прави и какво не трябва да се прави, знаем къде отиваме и какво ни трябва… Повечето ‘панцета’ (Хърватска шарена пушена сланина) и инвентар са пропорционални на повишеното усещане за комфорт и удължаване на безгрижната забава в дълбочина.
За Биоково
Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.
Докато си мажех фасадите у Францията си мечтаех само за една Колкина. Десетина дена под земята са чудна ваканция. Няма телефони, няма работа, само приятелчета на детската площадка с катерушки и пързалки. После Китен каза “То, ще ходим на Мая Арапит в Албания “, и си помислих, “Кво пък, дето 10 дена почивка, там и 15-17”. Не мина време и Папи се изрева, че имало експедиция в Хърватия за свързване на две или три гигантски пещери. И то сърце пещерняшко, четири месеца не ходило по дупки, не трае. Бумка в гърдите и завижда. Та и там се записах. Разбира се, с позволението на слънцето на моя живот, Вихи. А за по-пълно удоволствие реши да дойде с мен в Албания. Още →
