Содом и солните пещери в Израел

“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”

 Стивън Кинг, “Тъмната кула”

Още →

#трай си

Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…

Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.

На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.

Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш,  планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели. 

В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.

Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си! 

 

Автор: Цветан Костурков

Понор планина и карста в нея

УВОД

В централната част на Западна Стара планина се разполага Понор планина. Тази планина е впечатляващ район, който се характеризира със заравнен релеф, оформящ няколко заравнени повърхности. С най-широко площно разпространение са площите с надморска височина от 1100 до 1300 m с обширно и сравнително заравнено било. Понор планина е разположена между Петроханския проход и река Гинска (Нишава) от запад, от река Искър на изток, от юг се ограничава от реките Козля и Искрецка, а от север от Кознишкия рид и река Пробойница. Планината е слабо населен район, а населените места са предимно по нейната периферия. От години тази планина привлича много изследователи, но най-голям интерес представлява за хидрогеолози и спелеолози. Лесният достъп и близостта до София дават възможност за нейното добро изучаване и изследване. Още →

Водени Тобоган, Велебит, Хърватска

Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.

Още →

Със ски в Босна и Херцеговина – Прен

Прен (Prenj), също познат като Босанските Алпи, е сравнително непристъпна планина. Къде поради чукарестия си характер, къде поради множеството мини разпилени наоколо (ужасен сувенир, който още напомня за войната от 90те години). Платовидната структура оставя доста пространство за развитие на алпийския характер на почти всички върхове. Още →

Правилник за бивака в Колкина

Моля следвайте тези прости правила, за по-комфортен престой в бивака и за по-доброто подържане на същия. Тези правила са се наложили като такива на базата на много проби/грешки и след дълги ваканции прекарани тук : )

По време на престоя:

  1. Гащеризони и други кални елементи се държат на простора, т.е. далеч от палатката и тентата. Събличането/обличането също става там.
  2. Гъбички и кърпи се оставят на простора.
  3. По тентата не се стъпва с кални ботуши!
  4. В палатката не се влиза с каска, само с челник тип дублаж.
  5. Тоалетната, за сериозни неща, е зад палатката. След всяко ползване се сипва карабит и се мият ръцете с предоставения гел за дезинфекциране. 

Когато си тръвате:

  1. Съдовете се измиват, изцеждат и избърсват, иначе остава вода в която се развъждат Лохненски чудовища, а пък и ръждясва.
  2. Пода се изтупва и избърсва добре – не бъдете мърлячи!
  3. Когато си тръгвате напълнете вода и вземете боклука със себе си. Боклук в лагера не се съхранява и на никой няма да му потрябва! Скъсани ръкавици, половинки от ботуши и други неща които не ви трябват са боклук, демек изнасят се.
  4. Когато си тръгвате, проверявате храните и ако има нещо негодно го изнасяте.
  5. Излишни торби се изнасят от лагера, като държим една празна за оборотна.
  6. Спалните чували се сушат хубаво, добре се опаковат в хидро торбите и се оставят в средата на палатката.
  7. Газовите бутилки се омотават в стреч фолио и се съхраняват поставени надолу с винтила.

Нови части:

  1. Не се заклещвайте на входа към новите части моля – тесно е. Също се мокриш, както си трябва.
  2. Съществува риск от затапване поради евентуално покачване дебита на реката.
  3. Много внимателно вътре, особено към днешна дата, когато не е ходено много там и демек не е добре очукано/обрушено, а неща падат, хлъзгат се и т.н.

Благодарим Ви превдарително за помощта с този проект и за уважението към по-горе предоставените правила.

ПК ‚Под Ръбъ‘, Церово

Януари, 2017-та

На регата на инат!

unspecified-1Средата на Октомври е, на остров Вис по това време на годината се ходи с ветроходки. Морски хора се събират, нахъсват, опъват платната и се състезават до пристанище Вис, на остров Вис. После, е все едно си на хижа и вместо туршия се мезат дребни рибки, не че не се пие и ракия, ама нали са с вкус хората, па натегат на местните Вишки вина… и аз от тех пих.

Още →

Мунижаба, Южен Велебит, Хърватска

vhodnia_otvesПещерата Мунижаба се намира в Църнопац – Южен Велебит с дължина почти 10км (4то място в Хърватска) и дълбочина под-500м. Входният отвес е с грандиозните размери 30х35 метра а обемите на пещерата я нареждат в топ на най-големите подземни галерии в Хърватска. В близост се намира пещерната система Кита Гачешина с над 30км подземни галерии и 700м дълбочина. Съединяването на двете пещери е много блазнеща идея, но за сега между тях има 400м (какво са 400м на фона на 30км…) лош карстов слой. И двете пещери упорито го отбягват. За сега  Повече  за пещерата на хърватски – http://speleologija.eu/munizaba/index.html Още →

Какво да сложим в аптечката!

aptechkaТова е списък, предоставен от д-р Бенжамен Ментешев, дългогодишен лекар в Планинската спасителна служба, лекар на АСО.

– самсплинт – 1бр.

– химически грейки – 2бр.

– бинтове – 2бр.

– триъглна кърпа – 1бр.

– левкопласт – 1 ролка

– марлени компреси – 10бр.

– йодасепт – 100мл.

– активен въглен

– алергозан

– фенистил гел

– дефламол

– хексалгин

– ножица

– ръкавици – 2 чифта

– фолио

– салбутамон

– нитролингвал

– нифедипин

– хлофазолин