От х. Вихрен посока Казана.
След около 1 час и на мястото където пътеката преминава през Джамджиевия ръб, се отделяме по самия ръб.
При самото отделяне от пътеката, започва стръмна част, наподобяваща сипей с трева и малки камъчета (снимка 01), изкачване до плочата при първата жандарма/скална кула (снимка 02). Логичния и по-безопасен път е подсичане отляво.(От тук до самия край на ръба има червени стрелки които добре маркират пътя). Още →
Пирин – ръбове и порти, мрамор и езера, нито една посетена пещера, 5 дни, 4 пещерняци и един най-неверен клубен фен. Останалото е история и мрънкане, малко дъжд, повече ракия и белот.
the article can be read in Croatian here -> Sigurnost u zimskoj planini
Долу наведените точки нямат претенции за изчерпване по темата, нито претендират за метологичност или пък следват някаква структура. Това са нещата, които опитът показва, че работят.
Ако искате да достигате до готини места в зимната планина, без значение със ски или без, лавинната безопасност ще използва почти цялата ви концентрация и нужда от преценка. Тази статия не е по-различна – неминуемо лавините са най-възможният и най-сериозният риск за тези, които искат да отидат на неконвенционални места и маршрути.
Ако не се чувствате специалисти по темата или пък нямате утвърден модел за сигурност в зимната планина, тези съвети могат да са ви от полза.
За всички, чието решение в планината би могло да има сериозни последици, за участници в проявата и други специализирани служби.
Такива хора най-често са планински водачи, инструктори, водачи на експедиционни прояви, спасители, но и тези, чиито опит и позиция в групата ги правят лидери, от които се очаква или налага вземането на адекватни решения с високо ниво на отговорност.
След като се измъкнахме от пещерата, нашият домакин Цеката ни отведе към Сплит на „културна“ програма. Старахме се да сме културни, колкото си можем ☺
Прен (Prenj), също познат като Босанските Алпи, е сравнително непристъпна планина. Къде поради чукарестия си характер, къде поради множеството мини разпилени наоколо (ужасен сувенир, който още напомня за войната от 90те години). Платовидната структура оставя доста пространство за развитие на алпийския характер на почти всички върхове. Още →
Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи… Още →
Билото на Св. Илия
Малка, но особено величествена планина. Внушителния и релеф се развива рязко от кота 0 до най-високата си точка 1762м (вр. Йуре). Изключително стръмните склонове и високи стени придават доста сериозен алпийски характер на южната страна на масива. Изненадващо, но от Север планината има полегат и горист характер. Още →
Поглед на Сплит от Мосор
Планината Мосор разположена до сами Сплит е нещо като Далматински вариант на това, което е Витоша за Софиянци.
Достъпна с градски транспорт със скромен престой в автобуса от 30тина минути. Още →
Динарски Алпи
Фиг. 1
Динарските Апли (също Динариди) са планинска верига простираща се най-условно казано от Юлийските Алпи на Север до планината (NB! за спелеолози) Проклетия в Северна Албания. Най-високия връх на веригата се намира именно в Проклетия планина, Мая Йезерце 2694м н.в. Виж фиг. 1
