Със ски в Босна и Херцеговина – Прен

Прен (Prenj), също познат като Босанските Алпи, е сравнително непристъпна планина. Къде поради чукарестия си характер, къде поради множеството мини разпилени наоколо (ужасен сувенир, който още напомня за войната от 90те години). Платовидната структура оставя доста пространство за развитие на алпийския характер на почти всички върхове. Още →

Биоково, Хърватска

Билото на Св. Илия

Билото на Св. Илия

Малка, но особено величествена планина. Внушителния и релеф се развива рязко от кота 0 до най-високата си точка 1762м (вр. Йуре). Изключително стръмните склонове и високи стени придават доста сериозен алпийски характер на южната страна на масива. Изненадващо, но от Север планината има полегат и горист характер. Още →

Мосор, Хърватска

Поглед на Сплит от Мосор

Поглед на Сплит от Мосор

Планината Мосор разположена до сами Сплит е нещо като Далматински вариант на това, което е Витоша за Софиянци.

Достъпна с градски транспорт със скромен престой в автобуса от 30тина минути. Още →

Динарски Алпи

Динарски Алпи

Фиг. 1

Фиг. 1

Динарските Апли (също Динариди) са планинска верига простираща се най-условно казано от Юлийските Алпи на Север до планината (NB! за спелеолози) Проклетия в Северна Албания. Най-високия връх на веригата се намира именно в Проклетия планина, Мая Йезерце 2694м н.в. Виж фиг. 1

Още →

Един от онези моменти

След вечеря от топло поднесена храна, в посуда, чиито единствен метален компонент е вилица, идва и напитка в стъклена чаша. Нищо не е замръзнало, водата е в течно състояние, и не се налага да стигнеш до нея чрез предварително и дразнещо на моменти топене на сняг. Няма мрънканици кой да стопи поредните 200 грама лишена от соли и минерали водоподобна субстанция. То си е вода де, ама цвета  малко не го докарва. Вкуса е без коментар, затова бихме набухали всякакви там степове, бульони или подобни вълшебно химични прахчета, които да ни помогнат при по-комфортното хидратиране на организма. Още →

Четирима ентусиасти към Елбрус

Маршрут:

София-Силистра-Кълараш-Галац-Вулканещи-Болград-Одеса-Херсон-Майкоп-Мариупол-Ростов на Дон–Ставропол-Пятигорск-Минерални Води-Терскол

Километри – 2460км

Време – около 3 дни (с доста висене по границите)

Бак – Силистра – Кълъраш – 7 евро

Винетка – 4 евро

Еко такса на границата Румъния – Молдова – 2 евро

Изходния пункт е градчето Терскол в края на долината Баксан. На 2 км от Терскол е станция Азау, откъдето се хваща лифта за Бочките. Лифта е разделен на 3 станции като при лошо време някои от станциите е възможно да не работят. Още →

Пускането

Има едно специфично движение на повдигане и подмушване на ската спрямо окопалата се вече здраво друга такава. Внимаваш или просто оставяш отработеното движение и моториката на опита да повдигне ската и с майсторско движение да боравиш с отворения автомат, леко завъртане на глезена, местене центъра на тежестта и вече отново можеш да спуснеш обувката по посока, перпендикулярна на склона. Още →

Каишов връх, Понор планина

От Каишов връх, декември, 2011

Почти отмина 2011 година и с настъпването на зимата дойде идея да се поразходим из Понор планина. Дестинацията е Каишов връх – той е висок 1413 метра и от него се открива страхотна гледка във всички посоки.

Така сутринта тръгнахме от центъра на Церово: Цеката, Светли, Марто гоелмия, Борислава, Бети, Данчо, Сиси, Нинчето, Мимо, двете кучета – Сирма и Арес и Ефи.

Още →