Преди малко повече от 2 месеца никой не предполагаше, че ще се наложи да си останем вкъщи и да се дистанцираме едни от други. Никой не предполагаше, че ще трябва да прекъснем и пещерния курс. Тамън нещата бяха потръгнали, набирахме инерция и крояхме планове за пещерни гуляи, когато някой натисна бутона за пауза. Но пък това вече е минало, отново сме в играта и курсът е на линия!
Някъде месец след края на есенния ни пещерен курс, се мятаме директно в пролетния… набрали сме инерция и няма какво да ни спре! Освен липсата на желаещи :D, но и затова се погрижихме – малко реклама, малко от уста на уста и ето ти на 22-ри февруари се организирахме за първа разходка в пещера или както ние му казваме “пробно ходене”, да видим кой ще ни върже 😉
Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктори, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се катерите и слизате по въже посредством пещерна екипировка), да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.
Една от последните практики.
Петък
Планът за този уикенд е да сме на Карлуково. Имам среща с Рая в 15:30ч. но още в 12 почвам да тичам по задачи – взимане на багаж и вино, прибрахме колата на Радост в гаража на мястото на моята.
След голямо задръстване пристигаме точно навреме за Рая.
Уви, трябва да минем през Церово, да натоварим инвентар, а това удължава пътя ни с доста. След като напълнихме колата с багажа, седнахме да хапнем в кръчмата в Лакатник. Много вуксно и много бавно, както винаги. Милен и Ради вече са в района на Карлуково. Потегляме натам. По пътя се започват едни песни, едно чудо.
Пореден уикенд с курса.
Срещата отново е в 9 в Церово.
След като спирам първата аларма, успявам да се откъсна от топлината на меките завивки и слизам да товаря багаж в колата. А колата е покрита с тънък твърд слой лед.
Натоварващ и изпълнен с емоции и много разнородни дейности уикенд за нашите курсисти. След като лежерно пропуснаха предния, този им го върнахме! Менюто включваше Колкина за закуска, обяд и вечеря в събота и картиране в Темна дупка в неделя. Как е минало? Можете да прочетете повече в разказа на курсистката Рая…
След предния лежерен уикенд, в който курсистите се поровиха си Боснешките дупки Академик и Пепелянка, този трябваше да проверим какво точно са забравили от движението по въже или дали въобще помнеха нещо… Къде би било най-подходящото място това да се случи? Няма две мнения по въпроса – пускаме ги в Колкина, пък ако се оправят, значи ще ги бъде 😉
Последен октомврийски уикенд с прекрасно и топло време и пореден за курса с тренировка на скали у наше село… Само че, този път имаше една разлика – щяхме да преспим на открито на Подмола и на следващия ден да се случи Първото влизане в пропастна пещера на курсистите… Кой квото научил за момента, щеше да се оправя сам на въжето!
Когато пролетният ни курс завърши, сред сълзи и сополи се разделихме с плановете за нов такъв догодина, както обичайно… Ах, а само колко време имаше до тогава…
И какво да правим – есента дойде, интересът към пещерното обучение се възбуди (дали защото учениците тръгнаха на училище или лятото свърши) и ето една вечер, съвсем хъшовската, на една клубна сбирка решихме, че ще направим и един есенен курс. Пък каквото самохват покаже!
