Когато пролетният ни курс завърши, сред сълзи и сополи се разделихме с плановете за нов такъв догодина, както обичайно… Ах, а само колко време имаше до тогава…
И какво да правим – есента дойде, интересът към пещерното обучение се възбуди (дали защото учениците тръгнаха на училище или лятото свърши) и ето една вечер, съвсем хъшовската, на една клубна сбирка решихме, че ще направим и един есенен курс. Пък каквото самохват покаже!
Пещерите. Една от последните граници към неизвестното. Врата, която ние от пещерен клуб „Под Ръбъ“ ще отворим за вас. В рамките на три месеца, нашите опитни инструктури, ще ви научат на техника на единичното въже (ТЕВ или по–просто казано, да се катерите и слизате по въже посредством пещерна екипировка). Да прониквате в пещери и пропасти и да ги картографирате.
Дойде това време от годината, в което пещерният ни курс стига своя финал… Или денят на страшния И З П И Т!!!
Подмола в наше село Церово отново щеше да стане свидетел на курсистките неволи, притеснения и липса на знания пред знайни и незнайни изпитващи. Торти или подкупи никой не се беше сетил да вземе.
Как по-добре да се усети преживяването от влизането в Колкина, освен чрез личен разказ? Еми няма как… Затова в тази статия сме дали думата изцяло на Алекси, тазгодишен курист, да разкаже какво му се е случило там долу.
Пореден уикенд и поредно приключение, което започваме… Може би едно от най-колоритните до момента 🙂
Пътешествието започна в дъжд, продължи в дъжд и приключи в дъжд и съвсем спокойно можем да прекръстим пещерата на МоКровица, макар тя да беше единственото сухо и топло нещо в цялата работа.
След кратко затишие отново сме в ефир с любимия ви сериал – “Курсисти на практика”.
Две седмици ходене по хоризонтални дупки и сега е отново ред да изпитаме кой какво е забравил от ТЕВ.
Пак сме си на домашния полигон на Подмола, не за друго, а да не се излагаме пред чужденците 😉
И каква стана тя, главният публицист отсъства – хубава работа, а било трябвало някой да отбележи събитието.
Пък и жадния за приключения читател не пита. Няма как, опираме до дълбокия резерв и оттук-оттам все нещо ще скалъпим.
Нов уикенд – нови приключения! И то какви! Първи пропастни пещери и работа по въже на тъмно, влажно и кално… Съвсем като истинско и любимото ни!
Дали обаче се оказа любимо за курсистите ни? Тази седмица имате възможността да преживеете проникването им в Елата и Колкина (не чуваме овациите) директно от разказите им. Приятно четене 🙂
Еххх друго си е на домашно! Да си дойдем в наше село, да отидем на Подмола, да се повъргаляме в прахоляка и да поциклим по системите… Само, че! имахме и много важна задача – да не оставяме курсистите да слизат от въжето, докато ние се наслаждаваме на това да сме си вкъщи 🙂
Слънчевият старт на уикенда беше повдигнал духа на всички, но какво имаше да се случва в тези два дни – то си се случи.
Второ практическо занимание на курса, което мина под надслон “Голямото подпръдване”
Трите почивни дни предвещаваха хубаво и стабилно натоварване, но дали всъщност така стана…? Локацията – любимото Карлуково, парапета на Проходна и скалите до малкия вход. Имахме и изненада – включване в 92-рата минута на двама нови курсисти, които хал хабер си нямаха какво трябва да правят, но пък имаха ентусиазъм. Поне засега.
