Тъкмо завършили пещерен курс към ПК „Под ръбЪ“, ходихме що-годе редовно на клубните срещи, състоящи се всяка сряда на баба Яга. С другарчетата не бяхме ходили по дупки от доста време, а и не тренирахме много активно след изпита. Всеки заминал нанякъде – я по екскурзии, я по командировки, сватби и какво ли не. На една юнска среща, богата откъм присъствие, натегачите на курса (аз и Стамен) изревахме, че ни се ходи на някъде и не къде да е, а в Колкина дупка. Много не ни чуха, но целта ни беше Делчо, чиито отговор бе вълшебен: „Изберете си дата след 8ми юли, че ще ходя на ИраклитУ.“
