Септември дойде, а аз няма търпение за експедицията, за която говорим от месеци. Не съм влизала в Колкина точно две години и вече не издържам. Оказва се, че тъй като времето в Пирин е лошо, от клуба няма да има експедиция на Вихренската и вместо това ще влязат в Колкина. За мое огромно съжаление точно тези дати аз съм заета. Всеизвестен факт е, че ако си бил в Колкина, излезеш ли няма да ти се влиза след две седмици отново. Тази новина попари ентусиазма ми като като сняг на Зимевица през август. Експедицията стартира и приключи, а новините от долната земя бяха добри. Групата беше пробила на цели два фронта и край скоро не се виждаше. Ура, сега ми е шансът да надъхам поне още двама да слезем да разгледаме новите места. Отново се чувствах като дете преяло с торта дето чака да му донесат трета Фанта. Започнах агитация и не след дълго групата се оформи – бяхме седем души: Аз (Дани), Алекси, Тони, Гецата, Митака, Кирчо и Тина. За Тина и Кирчо това беше първо влизане до втори подземен лагер, а за Алекси и Гецата второ за две седмици. Поздравления момчета! Всички били в Колкина знаят колко нехуманно отношение има пещерата към човешкото тяло, така че се изисква воля да го направиш два пъти за един месец. Планът беше да влезем от 17 до 24 септември, но за зла участ отново настъпи забавяне и в крайна сметка пътешествието към сърцето на Понор планина започна чак на 19 септември.
Още →