Колкина, разбира се! (19.09-25.09)

15.09. Сряда

Митака:
За мен експедицията започна още на 15.09. при редовната среща на клуба край заведението “Баба Яга” в парка между бул. “Васил Левски” и едноименния стадион. Личеше си, че по една или друга причина много от обичайните заподозряни няма да участват, а останалите се колебаят. Самият аз вече си бях осигурил отпуската с тежки преговори и нямах намерение да изпускам възможността да вляза отново в превърналия се подземен дом на клуба.
В крайна сметка само двама души ми потвърдиха твърдо, че имат желание да влязат – Велин, член на клуб “Академик”, имащ интерес от много време да влезе в Колкина, и Ники Найденов – млад, но обещаващ пещерняк и член на “Под Ръбъ”. Все пак се събраха достатъчно хора да оформим минималния брой от трима пещерняка за осъществяване на проникване в Колкина.
Колелата се задвижиха.

Още →

Колкина, разбира се! (24.03-27.03)

Решението за влизане в сряда беше донесено във вторник вечер около 20.00, някъде около Славейков. След толкова дебати, визии и разправии дали да се ходи на ски или на пещера, стана ясно, че може да се иде на пещера със ски. 

Още →

Колкина и Каците

Колкина е най-дълбоката пещера в България, -543m дълбочина и дължина над 16km (данни до 09.2020)
Каците е интересна пещера намираща се в съседна долина спрямо входа на Колкина дупка. Дължината до момента е 2560m и дълбочина -205m (данни до 09.2020 от сайта на caves4at.info).

“Овчарят каза!
Огромна вода 1 път на 8 години залива цялата дупка с входа, две овце ми взе.
Вале много дъжд и аз с овцете се скрих в дупката да не ни вали.
То продължава да вали, продължава да вали… и слушам… И нещо чувам… Страшен тътен!
И като побегнах, та нагоре… ”

Още →

Колкина, разбира се! (19.09-26.09)

След избухналата световна пандемия най-накрая се очертава експедиция в нашата любима Колкина. Всички тръпнат от очакване и нетърпение. Отначало се говореше, че ще влизат около 10-12 души, но накрая групата се свежда до 7. Аз (Дани), Стамен и Радост се заемаме с организацията. Стандартните процедури – пазар, машина, дисто, молба за Гецата до директора на училището, за да бъде освободен от занятия за експедицията.

Още →

Колкина, разбира се (29.02)

След два-три телефонни разговора сформирахме два екипа за катерене. Бяхме набелязали два комина за катерене – единият е накрая на меандър “Дендрариум”, по който вече е качено до +30м и продължава нагоре, другият е на съблекалнята, която се намира на края на меандър “Горила”.

Още →

Пещерен курс есен’2019 – Колкина дупка 16.11

След предния лежерен уикенд, в който курсистите се поровиха си Боснешките дупки Академик и Пепелянка, този трябваше да проверим какво точно са забравили от движението по въже или дали въобще помнеха нещо… Къде би било най-подходящото място това да се случи? Няма две мнения по въпроса – пускаме ги в Колкина, пък ако се оправят, значи ще ги бъде 😉

Още →

Колкински вълнения (есенна експедиция 2019)

Историята започва няколко седмици преди проникването. Зададох въпроса „Kой ще е основен организатор на септемврийската експедицията в Колкина?” и отговорът, който получих, беше повече от ясен – „Отиваме и влизаме“.

Скромният ми опит с отиване и влизане е, че винаги има пропуски, особено когато трябва да влязат и двама току-що завършили курсисти, както беше в случая. Challenge accepted. Захванахме се с Радост и започнахме да правим екселски таблици – една за наличната и нужната храна, една за кой и кога ще може да влезе, една за нужния инвентар, една за задачите, които трябва да се свършат вътре и т.н. и т.н. Таблици да има. За щастие имахме нужната подкрепа от членовете на клуба и нещата вървяха по мед и олио.

Още →

Черешова експедиция без бананни или С деца на море без сапун

Не го планирах така. А даже и да го бях планирал пак нямаше да го догодя така. Исках само малка група да довърши цялата работа зад полу-сифона. Малко катерене, малко картиране и voila, ама ей на… ce la vie. То взе, че стана международна експедиция с купчина дечица. Да, бе деца, цели две на брой. Единият герой, Гецата, на 16 и другия, курсист Стефчо (Стечко), на 17. Ники не се води от децата, че минава 20те години, но и той е келеш. За съжаление се разболя на влизане и беше изпратен към повърхността.  Първият е стар познайник на колкинските експедиции. Тази му беше трета подред. Вторият пресен, пресен завършил курса на ПК“Под ръбЪ“.  Алекс от румънския клуб „Силекс“ от Брашов (вече идвал веднъж) също се присъедини към нас. А в последствие разбрах, че ще идват и сърби. Не беше много сигурно, та не вложих много мисъл в това. А трябваше. На предна експедиция били идвали, но стигнали само до лагер „Слънце“. На повърхността дежуриха Калина, Калинка, кучето Карма, Нийка (дъщерята на Найден и Калина) и самия Найден се присъедини малко по-късно. Маджо и верният му автомобил ни изпратиха и посрещнаха. Още →

Изгубени в Мрака – Колкина, Великден 2019

Отдавна не бях изпитвала това усещане… Вървя надолу по блестящата от дъжда трева, а небето е пълно със звезди. Само в планината има толкова звезди, че тревата да блести от тях. Челникът ми е надълбоко в раницата и ме мързи, а групата избързаха с багажа и улавям само приглушената светлина. Сякаш с тъмнината дойде и тишината. Моите приятели изглеждат като осветени от прожектор в ореола на челниците и от време на време хвърлят лъча в далечината, аз използвам този момент за да се огледам за очички на диви зверове, защото малък страх мъждука в моето сърце! И въпреки това всичко е толкова красиво, че никога не бих го заменила за онзи момент в който бих светила с челник. Дори смятам като по-късно ида до външната тоалетна пак да го направя на тъмно 😉 Малко са по-хубавите неща от вечер с приятели в планината, особено ако са пещерняци. Когато се намъкнах последна в къщичката, въпреки че беше няколко секунди след другите, групата вече си беше оставила багажа и обсъждаха картата, зали, дължини и препятствия. Пещерняците са особени хора. В тях има надежда и вяра в магията на перспективата и голямата дупка 😀 Още →