Case study – добрата организацията като гарант за сигурността

Вместо увод

Изследването на пещери носи рискове. Дълбоки пропасти, водопади, катерене, реки, тесни пасажи, затрупани зали, километри подземни галерии отдалечени на часове и дни от повърхността… списъка не е изчерпателен. Отгоре на всичкото, трябва да имаме предвид и личната, субективна преценка на даден изследовател. Неговите знания, умения и опит, а и разбиране за риск. Реалната опасност в комбинация с лоша преценка често водят до инцидент. 

Спелеологията не е покер, нито ‘екстремен’ тип занимание, където разчитаме на шанс или късмет. Рисковете трябва да бъдат предвиждани и управлявани с цел същите да бъдат намалени или напълно елиминирани. 

Теза

Добрата и навременна организация е важна не само за комфорта и ефикасността, но и за сигурността.

Case study 

Тук ще споделим опита ни с това как обективна опасност по време на конкретна експедиция, провокира поредица рискове, но в резултат на добра организация сигурността на участниците не беше компрометирана. 

Background

В продължение на почти 10 г. вече, клуба организира изследване на Пещерна система Църнопац, разположена в Южен Велебит, Хърватска. Изследването на района там изисква 5-6 дена подземен лагер, групата изследователи често е над 10 човека. Посещенията ни там са предимно есента (октомври или ноември). През годините сме имали проблеми с обилни дъждове и тежки условия на 160м отвес ‘Гърлич’, който се превръща във водопад. Повече за тези експедиции, можете да видите тук

Експедицията 

При последното ни ходене през 2023-та ни посрещнаха проливни дъждове. Предвид опита ни с този район и подобни условия, се отказахме от проникването в системата Църнопац през входа Кита Гачешина. Задействаме алтернативен план и се прехвърляме в нов район – планината Биоково в Южна Далмация, пещерата Нйемица.

Големите дъждове са преминали. Групата ни е от 14 човека, като в пещерата има доста неща за проверяване за различни екипи, а общата цел за всички е да стигнем до дъното на -934м. Повече за това ходене можете да видите тук

Планът по дни е както следва:

  • 1 ден – достигане до пещерата и проникването до бивака на -400м, базов лагер 
  • 2 и 3 ден – изследване и достигане на всички групи до дъното на -934м
  • 4 или 5 ден* – излизане 

*1 ден +/- зависи от това какво намерим и дали ще ни се отвори още работа 

Организацита на място:

  • пещерата е по-мокра от обичайното до -400м, което е нормално предвид обилните валежи
  • 1 от участниците решава да не продължи след бивака на -400м
  • обособяваме 3 x групи съответно от 4, 4 и 5 участника
  • ключов момент в пещерата е каскада от 200м непосредствено след бивака, поради падащи камъни 
  • две от групите отиват до дъното и се връщат на -400м, а една група ще спи на -900м

Неблагоприятна ситуация

По време на 2рия ден, когато всички групи са на терен, нивото на водата в пещерата се вдига рязко и започва да тече, там където преди е било сухо. За всички групи в пещерата това носи различни последствия. В таблицата по-долу са представени всички участници, дълбочината на която се намират, посоката на движение, задачата им и как се манифестира промяната в момента на наводнението: 

ГрупаЧисленостДълбочинаПосока на движениеЗадача Какво се случва
1Четири-550м нагоре ⬆Проверка на нов отвесВодопади 
2Четири-650м нагоре ⬆КатеренеВодопади 
3Пет-900м надолу ⬇Стигане до бивакаПокачване нивото на реката
БивакЕдин-400м Посрещане на групи 1 и 2Река в лагера 

Рисковете 

Всички от по-долу изброените рискове са налице дори и без покачване на водата и формирането на нови реки. Тези рискове обаче са или изключително ниски или в нива, които се толерират. Предвид водата обаче, нещата имат друг характер. 

  • Голяма група – сама по себе си, голямата група е фактор, с който винаги трябва да се внимава. Вероятността нещо да се случи с някой от групата или да направи нещо са на лице, а риска е пропорционален на числеността на групата/ите. При наводнението в пещерата има 3 групи на терен и 1 участник на бивака. Тяхната подготовка, рекация и решения, диктуват дали ще се избегне или провокира инцидент.  
  • Падащи камъни – от -350м то -550м има 200м каскада, на която падат камъни дори, когато си внимателен. Камък, който падне на върха на отвеса стига до дъното на каскадата с постоянни рикошети. За преминаването на този участък има процедура за влизане и излизане от отвеса, като също сме на ясно че тайминга за различните групи е решаващ!
  • Липса на комуникация – в пещерата има кабел от входа до -400м, т.е. от -400м надолу групите нямат връзка по между си. Ключовият характер на комуникацията и договорите в тази пещера са изключително важни. Промяна в плана и тайминга на 200м каскада може да изложи на риск участник или цяла група.
  • Наводнението – рязкото покачване и прииждане на водата води до куп нови рискове или просто подсилва изброените по-горе. Невъзможността да се продължи в желана или нужна посока, сигурната хипотермия и усещането сред участниците да се ‘направи нещо’, нпр. да се промени плана са вече не теоретични възможности, а ситуации, които се случват и разиграват пред очите ни. 
  • Хипотермия – нужно е да подчертаем този материализирал се риск. 
Термо фолиото – най-добрият приятел на пещерняка

Резултат 

При започването на наводнението решенията и резултатите на групите са както следва:

  • Група 1 – намират се в непосредствена близост до 200-метровата касакада. Предприемат моментално напускане на новите отвеси. Посрещнати са от големи водопади, които обливат началото на 200-метровата каскада. Продължават с цел да проверят големия отвес, като при нужда могат да продължат или да се върнат. Взимат предвид, че ако закъснеят трябва да изчакат Група 2, за да не се засекат на каскадата. Продължават и преминават цялата каскада от 200м. Мокри и измръзнали, но ок. 
  • Група 2 – достигат до мястото за катерене на -550м, започват да катерят. Водата бързо увеличава дебита си и мястото за катерене се превръща във водопад. Слизат и чакат. Имат примус, храна, посуда, термо фолиа и пухенки. В импровизирания бивак прекарват 3-4 ч. и тръгват след като преценят, че водата се е оттекла достатъчно. 
  • Група 3 – при достигането на бивака, забелязват, че има ново активирали се притоци с голям дебит. Основната река започва да се покачва, следят нивото и скоростта на покачване като поставят маркери. Бивакът е най-подходящото място от гледна точка на комфорт, но при нужда има къде да се евакуират. Не се налага, защото водата започва да спада. Прекарват нощта в бивака и на следващия ден, тръгват към бивака на -400м. 
  • Бивак – в бивака започва река, лесно се премества бивака и се посрещат групите една по една. Топла храна, чай и топлина са нужни на всички участници и това е подсигурено без значение кога се връщат групите. 

Следващият ден служи за прегрупиране и изчакване на 3-та група. Всички излизат на 4-тия ден. 

Студен душ дълбоко под земята

Факторите намалили риска

Или какво ни помогна в тази ситуация. 

  1. План и комуникация – поради характера на пещерата (200-метровата каскада), голямата група и многото места за проверка и изследване имахме нужда не само от ясен план, но и от добър подход с тайминга. Коя група, какво ще свърши и в каква времева рамка. На всички беше ясно как трябва да се подходи, кой е идеалния план и какви отклонения от плана могат да се позволят, а същите да не застрашат сигурността, нито пък ефективността на групите. 
  2. Автономност – всеки изследовател има със себе си шапка/бъф, фолио и пухенка. А във всяка група котлонче, аптечка, нужната посуда и храна. Това осигурява възможност от дълги паузи и импровизиран бивак с високо ниво на комфорт, разбирайте топлина, храна и чай. 
  3. Индивидуална подготовка – групите се състоят от технически добре подготвени членове с прилична физическа форма. Всяка група има минимум един участник с богат опит и познаване на пещерата, който е в ролята не само на водач, но и на отговорник по вземане на решения. Групите се сработват добре, като освен вземане на правилни решения си прекарват доста добре : )
  4. Без глупости – именно правилните решения и липсата да лоши такива оптимизират представения контекст. Липсата на ненужна амбиция, нетърпение, неразбираем егоцентризъм или откровено лоша преценка са винаги желани и приветствани. Чувствайте се поканени да държите тези характеристики вкъщи, заключени… ако може… моля. 
Мокри, но щастливи

Заключение 

Дори едно привидно сигурно и лишено от обективни проблеми изследване може да се превърне в истинско предизвикателство. Много фактори влияят на една такава ситуация, и колкото по-информирани сме, толкова по-добре можем да се справим с такъв тип ситуация или просто да я избегнем. 

Предизвикателството може да дойде от друг тип инцидент, напр. контузия. Тип инцидент, който никога не планираме, нито пък очакваме, но пък за който трябва да бъдем винаги готови. В такива ситуации, това което сме планирали, комуникирали и взели със себе си, в комбинация с нашите умения и опит ще диктуват какво и как ще случи. 

Всяко едно изследване или дори еднодневен излет трябва да бъде добре подготвено, да знаем какво можем да очакваме от повърхността и кога, какво трябва да правим и какво не можем да си позволим… изобщо винаги имайте едно на ум.

Препоръка 

Повече за преценката на риска можете да видите в статията ‘+1, -1 и 0. Модел за преценка на риска в планински условия‘.

Текст: Цветан Костурков 

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *